Книгата е дело на издателство Захарий Стоянов и вместо предговор под надслов Трайна вярност и всеотдайност към словото са публикувани думите на Любомир Левчев: "Драги Петре, гледах и продължавам да виждам твоя творчески живот от различни далечини и височини. И го намирам винаги в една трайна вярност и всеотдайност към словото. Благодаря ти! През делници стръмни и бавни недели ти остана верен на поезията. А твоите уморени мечти продължават да вярват в бъдещето." Сборникът е съграден от няколко части: Очакван като дъжд, горчив като любов, Не си ти спомен, Мама детството ми кърпи, Баща ми в мен, Хоризонтът все ... |
|
Димитър Калев - лекар, поет и изследовател в различни области на хуманитаристиката. В този лиричен сборник са подбрани 177 стихотворения, публикувани в различни книги и в разни времена. Композирани са в седем цикъла, озаглавени с имената на седемте тайнства. Препратката към свещенодействието в лиричните стихосложения е вложена в неологизма евтерпософия - мъдростта на Евтерпе, музата на лиричната поезия. ... |
|
"Цялостният дух на изследването може обобщено да бъде представен като дух на диалога, на обвързаността между културите, световете и времената; като взаимен отклик и синхрон между творчество и природа, философия и поезия, Изток и Запад, традиция и съвременност." Проф. дфн Нонка Богомилова "Стремежът на книгата е насочен към разтрошаване на конвенционалната представа за езика като изразно средство с водеща медиаторска функция, в полза на приоритизирането на идеята за езика като извор на свят и за неговата конструктивно-съзидателна функция." Доц. д-р Силвия Борисова Антоанета Николова е доцент по ... |
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
Думите са скитници бохеми събира на едно място най-доброто от поезията на доц. д-р Добрин Паскалев. Уникалните илюстрации и красивият дизайн превръщат изданието в атрактивна книга за ценители."... затуй реших на тоя лист да вложа тъга и смях, надежди, страх, сълзи и може би - съдба! - ръката божа от смърт написаното ще спаси." Добрин Паскалев Добрин Паскалев завършва медицина в Медицински университет - Варна. Придобива две специалности - по вътрешни болести и нефрология. Годините, прекарани сред болни и страдания, както и лични загуби на близки хора, довеждат д-р Паскалев до прозрения за човешката същност и ... |
|
О, радостта - да бъдеш победен! Да носиш на Голгота кръстно бреме и в мрака на разрушени едеми да чакаш обещаний вечен Ден. Да бъдеш Дон Кихот непощаден в най-скъпата любов, в мечти големи - да бъдеш брат на слепите и неми и като тях - безсилен и презрен! О, гордостта - да бъдеш роб и парий! - отвъргнат от щастливите другари и пак в сърце да носиш вечний плам на красота и радости миражи, които никой друг не ще разкаже под черний свод на никой земен храм! Сергей Румянцев ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
"Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла Световете ни и Времената ни внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното. Това се случва чрез фина чувствителност и философска вглъбеност - особености, открояващи се и в предишната ѝ стихосбирка Диези и бемоли (2010). Но тук има един по-глобален поетически поглед: от времето на родителите или времето на рагтайма (интерпретация в два варианта) и мъката по загубата на близък човек, през отворения във и отвъд света училищен живот, за да се стигне до неистовата страст към ... |
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |