*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
|
Вярност Не се плаши от нея. Днес тя просто има лоша слава. Наричат вярност скритата ръжда, която любовта ни разрушава. Кумир е за посредствените тя, за нея плащат, скъпа вещ е. Прикрива се със вярност слабостта за да избегне удара насрещен. За нас е непозната верността. Не се плаши, не я желая. Тя би попречила да изживея На моята любов към тебе края. Нина Христова Поезията на Нина Христова е пропита от възторг към любовта и красотата на изживяното, копнежа към желаното и отдаването на удоволствието да обичаш. Книгата е отпечатана на тонирана хартия и илюстрациите са създадени от художника Методи Петков. ... |
|
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема. Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
|
"Всеки ден е загубен, ако преминем набързо през него и не усетим неговата красота. Най-малкото, което може да направим, е да се вгледаме в изгрева и залеза. Животът е театър, в него има смях и драма. Понякога от мен зависи от коя страна ще застана." Боряна Николова Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане." Петър Чухов "Новата книга със стихове на Светла Радкова е едно оригинално продължение на поетическото ѝ присъствие, белязано от специфичен собствен почерк и изострена чувствителност към случващото се сега и тук, но предопределено или повтарящо се в безграничната необятност на времето. Ето защо тя е озаглавила всеки свой лирически текст с латинското и с българското съответствие, за да успореди както ... |
|
|
Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на ... |
|
|
Книгата е дело на издателство Захарий Стоянов и вместо предговор под надслов Трайна вярност и всеотдайност към словото са публикувани думите на Любомир Левчев: "Драги Петре, гледах и продължавам да виждам твоя творчески живот от различни далечини и височини. И го намирам винаги в една трайна вярност и всеотдайност към словото. Благодаря ти! През делници стръмни и бавни недели ти остана верен на поезията. А твоите уморени мечти продължават да вярват в бъдещето." Сборникът е съграден от няколко части: Очакван като дъжд, горчив като любов, Не си ти спомен, Мама детството ми кърпи, Баща ми в мен, Хоризонтът все ... |
|
|
И любовта се сбръчква е грацията в болката. Мистиката, която всеки текст носи, ни подтиква да се отдадем на потиснатите желания. Самобичуването е форма на любов, а любовта е нож с две остриета. С първото осъзнаваш колко копнееш да обичаш себе си и колко се намразваш, когато не успееш. С второто - усещаш колко копнееш друг да те обича, но не позволяваш, защото никой не може да те боготвори и никой не може да те ненавижда толкова колкото самият ти. А за какво ти е безпаметна любов, изпепеляваща страст и няколко откраднати минути, за които да пишеш с години, ако последната страница не е отпечатък на сърцето ти? ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
