С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
"Поет и пътешественик, изследовател на морета и океани, но също и на трепетите на човешката душа, във Вятъра прегръщам Теодор Троев ни повежда на чудно пътешествие в света на словото, музиката и багрите. В предишната си стихосбирка Там някъде той ни говореше от сърцевината на бурите. Във Вятъра прегръщам той вече е партньор на вятъра и ни повежда на танц с този незрим и неуловим спътник. Прегърнал вятъра, той може да се носи из пространства и времена. И да се докосва до необозримото както край нас, така и вътре в нас. Тази хармонична цялостност великолепно се допълва от песните по негови стихове, създадени в ... |
|
|
Капки време върху сърцето събира най-доброто от Любомир Пеевски - разкази, фейлетони, стихотворения, скечове и интервюта. Изданието се посвещава на 80-годишнината на автора."Нежност ръми. Нежно вали върху хора и съдби. Във нежни сълзи света запази! Крехка нежност вън вали... Протегни ръка и налей тъга. Две чаши нежност напълни... Запали звезда. Погали нощта и с обич птица нахрани..." Из книгата Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 година в с. Фурен, Врачанска област. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 ... |
|
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина. Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като ... |
|
|
"Няма нужда от начало, за да разбиеш нещо на парчета. Стига да го гледаш достатъчно дълго. Стига да го гледаш отвисоко." Павел Ваклинов ... |
|
|
"Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас - книгата, събрала всички номинирани текстове. А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция - а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149
