Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
"Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е ... |
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
Оля Ал-Ахмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Автор е на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки Огледало и Черното кокиче. Завършва СУ Климент Охридски в София, специалност Арабистика и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като Преса, 24 часа, Труд, Новинар, Стандарт, Тракийско слово, Словото, Трета възраст, Марица и други. През последните години е била специален кореспондент за Русия ... |
|
Цочо Бояджиев е роден на 25 септември 1951 г. в Троян. Учи в Немската гимназия в Ловеч и в Софийския университет, специалност Философия. От 1978 г. е преподавател в Катедрата по история на философията. Професор Бояджиев е автор на монографии (Неписаното учение на Платон, Ренесансът на дванадесети век, Нощта през Средновековието и други), на статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на антични и средновековни текстове, сред които произведения на Аристотел, Плотин, Тома от Аквино, философи от епохата на Ренесанса и много други. Превел е от немски език Немски сказания на братя Грим и Битие и време на ... |
|
Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Юбилейното българо-английско издание по случай осемдесетгодишнината от рождението на Ивайло Балабанов представя поезията му в, но и отвъд границите на България. Стихотворенията, включени в тази стихосбирка, разкриват необятния поетичен свят на Балабанов, който обхваща традиционни и модернистични подходи към философски (екзистенциални), емоционални и патриотични теми. Локалният, национален аспект на творчеството му е само една от многостранните посоки за четене и разбиране на неговата поезия." Доц. д-р Петя Цонева, Иван Бунков ... |
|
Данушка Матова е родена на 4 юли, 1944 в Тополовград, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Израснала е в Монтана (Михайловград). След Руската езикова гимназия, София, е завършила българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Омъжена е. Има двама сина. Публикувала е в литературни вестници и списания. Издала е Вчерашна вода (1986) и Внучето на баба (1995). Превеждана е на полски, чешки и руски. Награждавана е на литературни конкурси. ... |
|
Феникс Не позволявай нищо да те угаси, макар и непрогледен да е мракът, дори да няма никакви звезди и тъмна нощ зад ъгъла да чака. Дори и да е трудно, да боли, знай, огънят не бива да догаря. Не давай на света да те сломи, не се превръщай в пепел след пожара. И нека пламъкът, запален в теб, не прегори - угасваща жарава. Човекът става истински човек, когато в мрака светлина раздава. Екатерина Гаджева Екатерина Гаджева е еколог по професия и поет по душа. Стиховете са нейното бягство от сивотата на деня, нейният порив към красотата, към светлото в човека. Казват, че поезията е огледало на душата, а нейната, като ... |