"Вярвам на поети, които "благодарят на думите" и ги обичат." Федя Филкова "Обичливият и смирен, и благодарен свят на тези стихотворения. Но свят борбен и точен. Стоянка Грудова създава усещане за нравствена категоричност и същевременно за тайна и грижа, за преклонение. Тази книга говори скромно и дори тихо пред детското могъщество на Живота." Марин Бодаков ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
|
Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата. ... "Гарванов писък" е съвършено различна от всичко, което е писала досега поетесата. Това не е предишната Романьола Мирославова. Образно казано, тя не е сменила само роклята, а и кожата си. Читателят сега ще види една нова, различна поетеса - със стихове, изригнали от душата и стаили дълбоки, трагични истини. Това е книга за цената на живота и любовта. Стиховете са посветени на всичко онова, което стои отсам чертата на живота. Посветени са и на човека с всичките му слабости, и на изпитанията, които му поставя съдбата. Кое е важното в живота? Какво ... |
|
|
"Целувка... Като стон Като ридание Като вопъл Като мълчание Като болка Като издихание... Като полъх Като мечтание Като тръпка Като съзерцание Като сливане Като стенание Като зов Просто с...любов." Из стихосбирката "Четейки и препрочитайки изповедите на Цанко Цанев откривам отново фините и нежни послания на неговото чувствително сърце. Тези поетични споделяния са заредени с непосредственост, неподправеност, искреност ти привлекателен наивизъм." Любомир Левчев ... |
|
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
Фотоилюстрации от световните пустини - Олга Соколовская. ... Изданието се осъществява за осемдесетгодишния юбилей на автора и включва 100 номерирани библиографски екземпляра. "На остров Кондау в Индокитай разговарях с човек, осъден на тригодишна смърт, но спасен с ония събития, които тресяха света през шестдесетте години. Такава присъда се изпълнява от палач и лекар. В първия ден на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него лекарят, спира кръвотечението, лекува раната. Когато раната зарасне, палачът идва пак и отсича и второто прешленче. Пак лекарят. ... |
|
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
