"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Книгата съдържа епическата поема на Н. Козлев "Хайдут Сидер и черен арап", поемите "Сердарят" и "Скендербей" от Гр. Пърличев и "Кървава кошуля" и други стихотворения от Р. Жинзифов, биографични данни за авторите и статии за творчеството им от Д. Минев, Ст. Поптонев, В. Пундев, К. Топалов, С. Бобчев и Д. Леков. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете.... Все ще дишам Аз... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът... Нима?... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
|
Книжката включва стихотворението Хаджи Димитър от Христо Ботев."Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят ... |
|
|
Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа: & ... |
|
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
|
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
