"Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си - те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета - прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат." Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Бунтар, професионалист и накрая поет, може би така са подредени етапите в човешкия живот. Не изключвам да има и следващи, но от разстоянието на моите току-що навършени 50 години като такъв ме определят книгите ми. Поетичната от тях държите в ръцете си. И тя, като най-малкото дете в семейството, привлича най-много вниманието и симпатиите на родителя. Надявам се да спечели и вашите! Голямата любов е нещо, което заслужават всички, за което си струва да живееш и разказваш. Приемете скромния ми опит да предам усещанията, емоциите и опиянението, свързани с моята..." Апостол Мушмов ... |
|
Книгата включва 19 разказа, 57 стихотворения и 10 кратки истории, писани през последните 9 години."Писал съм в различни настроения, периоди от живота и часове на нощта. Експериментирал съм със стилове и форми, така че на непредубедения читател може да се стори, че вътре има творби на поне десет различни автора, и да ги издам, за да не са като самотни сирачета, пръснати из интернет сайтовете. Тук е включен и първият ми разказ и творба изобщо - "Приоритетите на живота", написан на стара пишеща машина през далечната 2013. Чак до най-новото стихотворение - "Покруса", писано през 2022." Владимир ... |
|
Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
|
"Паметта на мига няма нужда от много думи. Ако изкуството на поезията е и съпротива срещу тленното, тъкмо в танца на мига, във внезапните ветрове из паметта, тържествуват стиховете-листа от агаровото дърво на Славка Зашева. Тези стихове са с аромата на смолата на дървото, която остава след раняването му. Прочетете ги!" Антон Баев Славка Зашева е родена през 1972 г. в Пловдив. Нейни творби са публикувани във в. "АзБуки", в електронните списания "Литературен свят" и "PlovdivLit", във в. "Литературен глас" и в. "Словото днес", влизат в сборниците на Националния ... |
|
Има много приказки и легенди, които опитват да обяснят това - защо през март носим два усукани конеца, вързани за ръцете си, и защо не трябва да ги сваляме, докато нещо не ни увери, че пролетта идва. Тази книга не разполага с готов отговор на този въпрос. Но ни напомня, че със самия акт на връзване, чрез това простичко действие, ние придобиваме правото сами да изработваме своите малки поличби за пролет. Снегът вече не ни плаши. Сред замръзналата бяла нощ нещо горящо, живо, неуморно търси пътя си към следващия сезон. "Годината на Март" - това е времето, нужно, за да догоним сърцето си. Представяне нося лицето ... |
|
Малка книга за паметта. Не се забравя Казват, че е като каране на колело - едната дума пред другата. Пазиш баланс и ускоряваш, но само толкова, колкото да спреш навреме. Накрая усещаш сладка умора и болка тук-таме - напомняне, че си жив и че има още какво да те боли. Златина Димитрова Златина Димитрова е родена през 1989 г. в Стара Загора. Завършва медии и журналистика в УНСС, а по-късно - литература, кино и визуална култура в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист. Награждавана е на литературните конкурси "Боян Пенев" и "Веселин Ханчев". Нейни стихове са публикувани в " ... |
|
"Калейдоскоп" е заглавието на дебютната поетична книга на Велина Баева, в която ще откриете 35 късометражни истории, всяка от които илюстрирана в характерния стил на Борислава Караджова."Кратка книга с кратки истории - мимолетни, но вълнуващи точно както някои от най-страхотните неща в живота. Фрагментите разказват и малко, и много едновременно, а темите са пъстри като заглавието - "Калейдоскоп". Книгата ще ви остави сами да довършите финалите и да си изберете цветове за всяка история и илюстрация" Велина Баева Импровизация в леко препънат ритъм. Преразказ на емоции. За ... |
|
Прощално Пред края на последната ми песен, спокоен съм и окрилен. И пътят ми се струва някак лесен, мигът последен - просветлен. Прерязвам вена - нов куплет се ражда, куплет за мъртвата любов! Отрова пия - ум и плът разяжда, и бавно глъхне моят зов! Назад поглеждам - минало презрено! Напред - единствен краят тих! Животът и съдбата отегчено дочитат моя сетен стих! Герган Ценов Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се ... |
|
Щрихи от съвременната българска християнска поезия. На страниците на тази книга 28 мъже и жени споделят духовните си търсения, ценности и мечти, извиращи от Извора на живота, вдъхващи живот и надежда в нашата трудна съвременност. Любов Неопетнена от страстта и разкъсвана от болка, и неподвластна на света, и без натрапчива вина, и без объркани посоки, и без фалшива суета. и без да тласкаш в безизходност, не ме захвърляш в самота, а с мен оставаш, моя Обич, единствена Любов - Съдба! Йониа Врачева ... |