Стремежът да експериментира, да открива нови възможности за поетичния си изказ е характерен а Радосвета Миркова. В новата си книга „Пшеничени дни" тя се обръща към източната поетика като форма, в която вкарва своя български изказ като светоусещане. Това не е самоцелно и безпочвено залитане - в „Пшеничени дни" всяко зрънце ще намери благодатна почва в душевността на читателя. ... |
|
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Аз съм малкото кутре на твоята длан, Живот велик. Когато я свиваш в юмрук – да удряш, аз съм най-слабият ти войник. Но помилваш ли някого, разпнат на кръста – всичката своя сила бих дал. И съм готов да предвождам пръстите като генерал." ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
Книгата съдържа най-новите стихотворения на именитата ни поетеса, писани през последните години. "Изсъхва лоза. Разлиства се зло. Като проклятие Земна грамада се свлича. Радост ограбена. Бразда засята с тегло. Защо те обичам?" ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Мигът на любовта е озарение. Това може да се открие в поезията на Лалич. При него и "нелюбовните" стихотворения звучат като любовни. Той гледа на света с влюбени очи и изпълва поезията си с лирически интензитет. Преводът на стиховете е на Светлозар Игов. "Като зеница свих се, твърде късно към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това моето име се разпадна по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихотворения на един от най-мъжествените и драматични български поети, пиесата "Прокурорът", публицистика, словото на Джагаров, произнесено след връчване на специалната награда за чуждестранна литература на Френската академия; редове от биографията и статии от Св. Игов, Ч. Добрев, Д. Канушев, Л. Левчев|_blank, П. Матев и Иван Гранитски. Пред надписите Тая сутрин на стената, на ледясалата каменна стена, аз прочетох десет имена. Десет песни чух. Десет погледа почувствах в мене. Десет знамена Видях развени, тая сутрин. Дълго аз стоях пред тях, дълго не посмях да се подпиша. Георги ... |
|
|
Модерен в изказа си, поетът гради своите открития върху прецизни наблюдения над наглед незабележими детайли от света наоколо. Той успява да проникне отвъд материалността на нещата и да извлече от тях хуманистичните си послания: "ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ ОТНЕТИ ДУМИ." ... |
|
|
"Жена! Родена от цъфтежа на лятото и обичта. Тайнството прозира във очите й, оплели нежното зачатие с вкуса на Чудото и магията на Вечността. През косите й извират ветровете - обли на Живота. От докосването на дъха й Вселената въздиша с бяло цвете. Изумително звъни на тичинките песента. И ни връща към светлината - замайваща и откровена - на Сътворението..." ... |
|
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
Втората книга със стихотворения на варненския поет е лирична изповед за българската съдба и поривите на човешката душа към красота, хармония и любов. "И колко още неизстрадани съмнения, заключени във строфите проплакват, и колко още незатихнали стремления в забравен стих там някого очакват!" ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146
