"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Мелодията в моите стихове е повлияна от многобройните славеи, които още от детството ми ме приспиваха и ме будеха сутрин. Това са най-продуктивните "композитори". Те не повтарят една и съща мелодия. Когато пеят, те кацат на най-високите и непристъпни дървета, затварят очи и се изключват от външния свят. Така са и поетите. Когато имат вдъхновение и пишат стихове, те се изключват от окръжаващите ги и се потапят във вълшебната река на словото..."Йордан Янчев ... |
|
|
Стремежът да експериментира, да открива нови възможности за поетичния си изказ е характерен а Радосвета Миркова. В новата си книга „Пшеничени дни" тя се обръща към източната поетика като форма, в която вкарва своя български изказ като светоусещане. Това не е самоцелно и безпочвено залитане - в „Пшеничени дни" всяко зрънце ще намери благодатна почва в душевността на читателя. ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Аз съм малкото кутре на твоята длан, Живот велик. Когато я свиваш в юмрук – да удряш, аз съм най-слабият ти войник. Но помилваш ли някого, разпнат на кръста – всичката своя сила бих дал. И съм готов да предвождам пръстите като генерал." ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Мигът на любовта е озарение. Това може да се открие в поезията на Лалич. При него и "нелюбовните" стихотворения звучат като любовни. Той гледа на света с влюбени очи и изпълва поезията си с лирически интензитет. Преводът на стиховете е на Светлозар Игов. "Като зеница свих се, твърде късно към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това моето име се разпадна по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
