"Понякога ни се струва, че няма път в посоката, в която искаме да тръгнем, че дори и да го намерим, няма да ни стигне времето, за да го извървим до там, докъдето стигат мечтите ни, до най-съкровеното място - сърцето ни. Но път винаги има и времето е винаги точно разчетено, защото сърцето отмерва секундите, часовете, годините. То е най-верният ни компас и най-точният часовник. То е нашият рицар, който винаги бди над нас, пази ни и никой и нищо не може да ни вземе в плен, докато му се доверяваме. Книгата на Мария Илиева е доказателство, че поезията винаги ни води за ръка по пътя, който е най-верният. Убедете се сами, ... |
|
|
"Късен дебют" на някои може да прозвучи като оксиморон. Но... творецът излиза на показ, когато е готов за това, независимо от време, събития или житейски обстоятелства. Късен или ранен е дебютът на кокичето? Или на листопада? На слънцето и на луната? Зависи от гледната точка, но най-вече от смисъла и съдържанието. Вера Костадинова прави своеобразен реверанс пред своите читатели със стихосбирката си "Ако аз те поканя на танц". Стихосбирка с изстрадани стихотворения. Първият бал, в който кани на танц живота, любовта, болката. Просто се доверете на нейните стъпки, стихотворни и животворни - лесно е да ... |
|
|
Дебютната стихосбирка "Звездица" включва творби от няколко десетилетия, което определя широкия ѝ тематичен обхват и многообразието в поетическата стилистика на авторката. Стиховете ѝ разкриват един завладяващ емоционален свят, носят мъдрия отпечатък на времето, белязани са от неизменното присъствие на родното. ... |
|
|
"Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни "Фрагменти" Далчев казва, че "есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена". Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата "Сизиф дали е бил щастлив?", са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни - от чиста кратка поезия като "Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на ... |
|
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
|
Българският офицер На България той беше гордостта и със смелостта си я прослави, с обич живота си ѝ обеща, че за нея всичко ще направи. С високия си дух и вяра в Бога, на войниците опора беше, те идваха при него с тревога, победителят пред тях стоеше. Тъй славата му се прочу навред, по родната земя и вън от нея, често сърцето бе парче от лед, но вечна жар от славна епопея. Добринка Михайлова ... |
|
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
|
Трудно се пише текст за стихосбирка, особено, когато тя е огънче от душата на самороден талант като Огнян Цветков. Много от вас го познават с музиката, която той преживявайки ни е дарявал. Издателска къща "Гутенберг" с много вдъхновение и любов представя на читателя неговата поезия. Думи... усещания на човешката душа, идващи от другото измерение на познатия ни свят... Поезия на безкрайно търсене, вътрешно и емоционално огледало на човешкото същество отвъд материалното. Разпаднато на парчета, то търси своето Аз в огънчето, оцеляло въпреки реалността, за да разкъса поне частица от мрака със своята светлина... ... |
|
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
"В "есенната тишина" Светозар Аврамов отговорно "поставя" знаците на своето "пътуване" през земното пространство. И смело застава пред читателите не само за да ги направи съпричастни на това пътуване, но и за да се огледа в тяхната интелигентна чувствителност, за да свери самооценката си с тяхната, за да утвърди словото като форма на живот." Ангелина Бакалова Светозар Аврамов е софийски поет и публицист. Негови стихове са включени в редица поетични антологии, автор е на стихосбирките "Надеждата, че сънуваме" (1992), "Светлинен брод" (1994), "Възкръсващ ... |
|
|
"Родена в морската столица на България, израснала в семейство на актриса и музикант, моят път започна с балета и изобразителното изкуство. В музикалния театър на Фленсбург в Германия попаднах под вечния плен на театралната магия и направих първите си изложби с живопис. Открих киното и се влюбих в него. Започнах да се занимавам с грим и да създавам образи и персонажи, които ежедневно ме вдъхновяват, и отварят нови и нови врати за творчеството ми." Бистра Кечиджиева Кой съм аз? Аз съм теб, когато и береш смокини. Аз съм нея, когато чака те да я целунеш. Аз съм него, когато вплита пръсти в твоите пред блока. Аз ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
