Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов. Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство. Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства в ... |
|
|
"В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието - любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха - опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов "Балади за невъзвратимото", съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
"Ние-същите" е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова - Свилина. "Дишат мигове" (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: "Голямата обител" (1990), "Богохраними" (2014), "Послепис" (2015). Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх / Дихание - животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена - прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на материята и ... |
|
|
"Румен Марков с артистичен псевдоним Рум Марк е от малцината съвременни поети, които впечатляват с особената параболичност на лирическите си внушения. Миналото е в очите на светците, твърди той - а истината е в кръвта. Може би това е лайтмотивът, който пронизва стихосбирката му "Любов херметична". Това е поезия, която изисква концентрация, вглъбяване и препрочит, за да бъде разбрана и осмислена. Херметичната любов, според автора, е любовта на разбиращото сърце, на съмняващото се съзнание и на непреклонната воля. И може би над всичко на вярата, която не оскъднява, както е писал класикът." Иван ... |
|
|
"С новата си лирическа сбирка "Поетична алхимия" талантливият и парадоксален като образност на поетическия рисунък Румен Марков с артистичен псевдоним Рум Марк, извайва серия от словесни силуети. Един път те са посветени на упоритото дълбаене в бездните на собственото подсъзнание, друг път щрихират различни чувства, афекти, състояния. Трети път словесните силуети съдържат кодираните образи на трудно представимото бъдеще, на незадоволителното настояще и на безвъзвратно отминалото, може би, патриархално добродетелно минало. Тази книга на Рум Марк несъмнено ще привлече вниманието на интелигентните и ... |
|
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Димитрина Тончева е филолог, който рядко участва в литературния живот. "Само когато съм в труден период и нищо друго не действа", споделя за себе си. В такива периоди издава стихосбирките Ранимост, От твоите шепи, Бяла звезда, Автограф и публикува поезия и проза в списание Страница, Литературен вестник, списанието на Петя Хайнрих и Георги Гочев Текстил, списанието на Юлия Кръстева REVUE PERIODI, QUE sur la vie en Bulgarie, Южнобългарски страници, сборниците SMS-Поезия, електронните издания за литература, Литературен клуб, Книголюбие, OMDA, Public Republic, ... |
|
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев. Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
|
Парче от икона В тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина си. днес хората поставят лицата си в празното място. за снимка. Тони Теллалов ... |
|
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150
