Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
"Ha 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев . За мен са чували не ... |
|
"Дали да не опитам аз вълшебникът да бъда между нас..." В столицата всички очакват пристигането на непознат вълшебник за предстоящия черешов празник. В разгара на юни е, пролетните дъждове не искат да си отидат, но във всеки дом ухае на билки и трепетни надежди. Така ухае и в едно кафене, в което старият търговец на помади и мехлеми разказва на гостите как в неговата младост вече е идвал този вълшебник и е обърнал живота му с главата надолу; защото след като си e заминал, сестрата на търговеца също изчезнала безследно. Дали вълшебникът, когото всички очакват сега, е същият, дали е друг, и можем ли да ... |
|
Ехо от погледи е дебютната стихосбирка на журналиста Мариян Славов. Плод дългогодишни творчески усилия, тя събира в себе си стихове от различни периоди в живота на автора. В Ехо от погледи ще намерите много истини, това е интимна книга за житейския път на едно сърце. Този път е трънлив, неутъпкан, често сведен до малка пътека, която се губи от поглед, но крайната цел винаги е една. Любовта. Ехо от погледи не е любовна лирика. Това е книга за мечти и разочарования, за щастие и тъга, това е книга за есента, за съдбата и за онези дълбоки усещания, които ни правят хора. Мариян Славов е роден на 22 септември 1982 година в ... |
|
(Думи преплетени в рими заплетени). Дебютната книга на Росица Илиева съдържа творчество в продължение на три години. Есен Есен - думичка една, а толкова много цвят и пъстрота. Пореден ден сред цветната картина и... сякаш искам да не идва зима. Да няма кой да спре вълшебната ми четка, да няма край незабравимата ти гледка. Да бъде жълто, алено, червено и вечно в паметта ми съхранено. Ти даваш толкоз много живинка и цвят, в този агресивен и забързан свят. Росица Илиева ... |
|
В настоящето издание е представена една поетична антология, която ще ни разходи през десетилетия от живота на Николай Рангелов ."Аз искам да бъда свободен, да мисля и да чувствам, това що ми се мисли и чувства, и да няма нужда на чужди двери, да тропам, щастие да прося и моля. Не! Не ще да бъде! И знайте, друга е моята душевност, и други начини аз зная, що да искам и как го искам!" Николай Рангелов Николай Рангелов е автор на седем издадени книги с проза. По-известни негови книги са: Съществото, Седмата зора, Южен кръст, Мълчаливият, Заветът на Монтесума и Черната сирена - приключенски, фантастични и ... |
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |
|
"...Може би именно затова ме впечатли поезията на Рени Васева , в чийто визуален и емоционален свят образът на къщата присвоява характеристиките на дома. Всеки детайл от одухотворения ѝ образ е придобил свое значение и свой живот. Тази нейна интерпретация до голяма степен напомня вижданията на френския философ Гастон Башлар, чиято книга Поетика на пространството, представя възгледите му за архитектурата на къщата и отделните ѝ части като своеобразни опазващи феномени с различни функции. Рени Васева отива още по-далеч от Башлар. В интерпретацията на образа на къщата тя влага невероятно жив организъм, ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |