"Оттатък отчаянието... Оттатък отчаянието е борбата. Оттатък отчаянието е смелостта. Оттатък отчаянието е свободата. Оттатък отчаянието е гордостта. Оттатък отчаянието е смеха над отчаянието. Оттатък отчаянието е величието на човечността." ... |
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман. Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен ... |
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
|
„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) е осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните и книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи. ... |
|
„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
Залез с облаци...кехлибар и матов блясък розови стада в небето Някой тихичко подрежда късчета от Битието... 3 септември 2005 Балша ... |
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |