Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
|
Във Виртуалната кръчма се пие виртуално, но се разказва реално - съобразно клиентелата и броя на питиетата... Посетителите могат да избират от менюто на своите смартфони и компютри ресторантския интериор, дали да бъдат разказвачи или слушатели и с кого да пият и споделят. Клиентите могат едновременно да са под карантина и в бара, да бъдат с жените си и без тях, у дома си и в любимата кръчма, с колеги от работата и с приятели на другия край на света. Като истинските кръчми Виртуалката приютява познати и непознати. Тя е онлайн изобретение, имитиращо традиционно питейно заведение - винаги отворено за хора с недоизпито ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
Книга за самотата, разгледана през призмата на имиграцията и на връзките. Книга за силата - и самотата - да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята "втора кожа", Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. "Трябва много да ... |
|
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
Поезия и публицистика от Антон Н. Попов, най-близък съратник на Иван Михайлов, лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Издателство Орбел подготви за печат книга, за чийто автор тепърва ще се говори, тепърва изследователите на македонското революционно движение ще определят неговото достойно място в йерархията на многолетната борба на българите от Македония за свобода и народност. Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Той е от поколението млади хора с тежка съдба, поради продажната политика на българската комунистическа власт, допуснала отродяване и насилствена ... |
|
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
|
Три жени. Животът - проза и поезия е петата книга на Йовка Цветкова-Илиева. Състои се от две части - първата е повестта Три жени, а във втората са интересни разкази и емоционална поезия. Трите героини от първата част са жени, които се борят с всички сили да се реализират в живота въпреки трудностите, които ги връхлитат. Разказите във втората част са случки от реалния живот. Точно са обрисувани преживяванията и действията на персонажите. Стиховете са много въздействащи, понякога изпълнени с тъга, друг път с възхищение. Книгата е едно увлекателно четиво, което не те оставя до последната страница. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149
