Три жени. Животът - проза и поезия е петата книга на Йовка Цветкова-Илиева. Състои се от две части - първата е повестта Три жени, а във втората са интересни разкази и емоционална поезия. Трите героини от първата част са жени, които се борят с всички сили да се реализират в живота въпреки трудностите, които ги връхлитат. Разказите във втората част са случки от реалния живот. Точно са обрисувани преживяванията и действията на персонажите. Стиховете са много въздействащи, понякога изпълнени с тъга, друг път с възхищение. Книгата е едно увлекателно четиво, което не те оставя до последната страница. ... |
|
"Когато стиховете достигат до сърцата и до разума ни, когато ги възприемаме не като плакатни, а като изпълнени с болка и с вяра картини на Фрида Кало, ние чувстване как "математиката" на силно въздействащата поезия руши капаните на времето и ни отвежда "в заслона на чувствата", "последен пристан", но и силно оръжие в ръцете на вярващите и на талантливите, отказващи да оставят света в гибелната прегръдка на не-човеците. Искрено се надявам, че вие, чувствителните читатели, ще оцените бялата магия в словата на Мария Цакова и ще оцените камбанния звън, който се разнася от Математиката на ... |
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
"С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си. С книгата си Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар." Симеон Аспарухов Сто години зима До днес болиш в мен като стар гнил зъб. Като януарски вятър, свирещ в костите. И в списъка на гостите неканени в съня ми - блудни, низвергнати странници - си пръв. Без заповед. Без пълномощно. ... |
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
"За да нахлуеш в света на истинската поезия, не се иска просто талант. Необходима е и капка дързост. Необходима е и капка мъдрост. И тогава става неочаквано лесно да си поет, защото си истински. Може би за някои новата книга на Стоян Владов със стихове да е изненада, но за мен бе съвсем логично да се появи, дори я очаквах по-рано. За да се потопите и усетите заряда на тази изстреляна към небето поетична ракета, е добре да сте прочели и по-ранните книги на Стоян, тези, които са в проза. Защото и там прозата е само привидна, тя е една добра земна кора от ядрото на един роден поет с уникален темперамент и нежна ... |
|
"Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz - онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо. Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя." Любомир Терзиев, редактор Изкуството Изкуството не ... |
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
Кратка автобиография Тя сяда. Става и пристъпва. Не се нуждае от любов. Отваря прозореца. Гледа. Иска да полети. Но пада. Нуждае се от любов. Илияна Петкова ... |