"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
Иван Вълев живее и работи в Пловдив, превежда от полски език поезия и проза. Вълев е автор на единадесет поетични книги, стихосбирките му Скорост и Пътят на птиците са отличени с награда Пловдив. Стихове на Иван Вълев са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и чешки език. През 2014 г. му е връчен Орфеев венец от организаторите на фестивала Пловдив чете. По форма стиховете са ясни и достъпни. Авторът използва както класически, така и свободен стих. Наблюдава света и хората с носталгичния поглед на мъдрец, осъзнал своята преходност. ... |
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
Поезия, проза, пиеси, писма, статии. Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец, заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907), той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903 година. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година. Настоящият том включва цялото Яворово литературно ... |
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..."..." ... |
|
Димитър Калев - лекар, поет и изследовател в различни области на хуманитаристиката. В този лиричен сборник са подбрани 177 стихотворения, публикувани в различни книги и в разни времена. Композирани са в седем цикъла, озаглавени с имената на седемте тайнства. Препратката към свещенодействието в лиричните стихосложения е вложена в неологизма евтерпософия - мъдростта на Евтерпе, музата на лиричната поезия. ... |
|
"Цялостният дух на изследването може обобщено да бъде представен като дух на диалога, на обвързаността между културите, световете и времената; като взаимен отклик и синхрон между творчество и природа, философия и поезия, Изток и Запад, традиция и съвременност." Проф. дфн Нонка Богомилова "Стремежът на книгата е насочен към разтрошаване на конвенционалната представа за езика като изразно средство с водеща медиаторска функция, в полза на приоритизирането на идеята за езика като извор на свят и за неговата конструктивно-съзидателна функция." Доц. д-р Силвия Борисова Антоанета Николова е доцент по ... |
|
Балада за мрака И що за няма нощ лежи край мен в земята на поетите, избити все в гръб и нощем - за да бъдел ден? И що за ден - креслив, нечистоплътен - в прокисналия български живот? Народ да вземе някой да измъти, че тук това е вече ненарод! Иван Есенски Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ Климент Охридски. Работил е като строител на обекти в България и четери години в гр. Железногорск - Русия. Бил е редактор в РТЦ - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на ... |
|
Книгата на Боян Ангелов П(р)освещение освен силната си художествено-естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор. В Швейцария завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторант. Работи като редактор и главен редактор в различни ... |