Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
"Деньо Денев е божа дарба, светъл автор, владеещ с такова спокойствие, но и с вътрешна напрегнатост словото, че всяка негова дума излъчва поезия. Тънката граница между живота и смъртта сякаш преминава и през неговите стихотворения, за да ги направи по-тревожни, но и по-нежни и справедливи, за да изрази драмата на модерния човек." Панко Анчев ... |
|
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
|
Тази книга събира мнението на 64 български творци за българския език, словото, буквите, делото и празника на светите братя Кирил и Методий, за училището и учителите, за книгите и Деня на народните будители. Някои текстове са класически оди за просветата и се изучават в училище, други са почти неизвестни дори на високообразованите читатели. Някои са мащабни творби, а други - почти елементарни римушки за съвсем малки деца. Но всяко от включените произведения прелива от обич, възхищение и истинска грижа за родния език и писменост, защото авторите им до един болезнено съзнават огромната роля на словото и езика ни за ... |
|
|
"He увяхва нивга Българската Роза, оросявана от небесната дъга! Образ Свят на Христа! (Аз съм цвете Сароново). В Розовата долина оградена с планини, да я вардят от злини тя, Царицата Роза - Блажено си царува с аромат на красота ни дарува. Тук в средата на света в чудно красивото кътче съм се родила, израснала сега продължавам да живея и работя в него - в малкото, китно селце Куртово. Занимавам се с отглеждане на розова градина, всеки ден посрещам изгрева на Слънцето, играя Паневритмия - максимално ползвам Природните Блага. Тук непринудено запявам всички тези песни и ги записвам с текст и музика. Това в едно от ... |
|
|
"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен." Стефан Иванов "Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока ... |
|
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Тишината като четка те добавя към утрешния ми ден. Една звезда се отронва и влива меката си светлина в пръстите ми... Докато те чакам между две солени вълни да ми кажеш истинското име на това море..." Миглена Георгиева Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които Небесни весла, Омайниче в тревата, Щурец под снега, Отвъд спокойствието. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе. Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските ... |
|
|
В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149
