Мая Вапцарова е творец с широк диапазон на интелектуалните търсения - режисьор, поет, есеист, преводач, както и личност с категорична, ясна и ярка гражданска позиция. Новата ѝ лирическа сбирка обаче "Арена" за първи път така отчетливо, до болка откровено, показва нейните нравствени изповеди и съмнения, психологическите измерения на вярата и на обезкуражаването. Авторката има усет за дебнещия здрач на тайните, болезнено силно е разтърсена, когато разговаря в трудното си битие не с човеци, а с маски. ... |
|
"Венци Росманов е лекар хирург, за когото казват, че има златни ръце. Парадоксално е, че човек с такава сурова професия, заобиколен от сутрин до вечер от мъки, страдания, кръв, болести и смърти, притежава толкова чиста, невинна и красива поетична душа. Издателство Захарий Стоянов поднася на читателите новата книга на удивителния човек Венци Росманов - Вълча песен. Тя съдържа освен познатите ни вече сурови, до болка честни, драматични лирически изповеди, които приличат по своята внезапност на изстрели, още и няколко текста, които могат да бъдат определени като философско-есеистични размишления за свръхпредназначението ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вяра, надежда, любов! Това е тържествен божествен зов към хора от българския род. Заложени дълбоко в нашите сърца, страданието губи стойността, дава път на духовна мечта България да грее като ярка звезда над европейската родна земя!" Надежда Каракънева ... |
|
След култовата Канела, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че поетите се раждат на сто и умират на една, да възпее вечната тъга по скоти фицджералд. Думите в Зелда винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни тонове есен, които непрекъснато покачват децибелите на тъгата ни. Зелда е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ Св. Климент Охридски, а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като ... |
|
В "Сянката на хоругвите" Боян Ангелов продължава да разгръща и развива търсения, започнати още в предишните му стихосбирки - "Далнина" и "Поледица". И тук виждаме същите знакови думи, зад които стоят глобалните символи и метафори, емблематизиращи понятия като свобода, волност, непокорност, вярност и достойнство, подлост и храброст, дълг и чест, усещането за мимолетност и преходност на земното, както и предчувствието за вечността на духовното. ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
"В новата стихосбирка "Безкрайна реалност" Искра Енева продължава да се любува на магическата красота на българската природа, продължава да търси упование в славните примери от българската история, продължава да се обръща към образците на апостолите на българската национална революция като Васил Левски, Христо Ботев и Караджата. Любопитно е да проследим кои са кодовите думи в новата стихосбирка на Искра Енева "Безкрайна реалност". Те са: светлина, топлина, душа, любов, доброта, синева, свобода, красота. Те пронизват тъканта на отделните стихотворения и с дълбоката символика на своята ... |
|
"Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода." Иван Гранитски ... |
|
"Човекът е книга - отражение на небесния свитък, в който се записва всяка дума и мисъл."Сто лични" на Илияна Делева е заявена като изживяно повторение на вечните скрижали; иззидана от морени, от павета и сънища - градски товар по стръмнината на дните. Изкачването обаче не звучи по сизифовски тежко и неумолимо. Камъкът е глухарче - той не дърпа назад отново и отново, а разтваря парашути и ни отвежда до върха на планината. Можем да обозрем целия пейзаж - ведър, макар и потънал в смог. Изгревите са бързи молитви в страна, в която бъдещето спи, а надеждата все пак е жива. Стоте лица на града в поетично- ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Лексикон". ... Книгата е ярък пример на метафоричната поезия от изтъкнатата ямболска поетеса Катя Маринова! "Нощта е дълъг булевард във клоните на тишината." Катя Маринова Катя Райкова Маринова е родена в гр. Пловдив. По професия е строителен инженер. Автор на четири поетични книги: "И само болката ни оцеля" (1994), "Пророчица" (1996), "Душа по стръмното" (1999), "Броеница в отвъдното" (2002). Нейни творби са публикувани в литературни антологии, сборници, алманаси, както и в ... |
|
"Без поводи" е последната книга на журналиста Петър Драгиев. "Пиша стихотворенията наистина без повод, за разлика от журналистиката. Но все пак в книгата ми няма нито една случайна рима, строфа, сравнение... Стихотворенията идват при теб, когато им е времето, раждат се спонтанно." Петър Драгиев ... |
|
"Аз съм на малко повече от 32 години и тази стихосбирка е историята на моето поколение, на ценностите, които ни формираха. Искахме да експериментираме нови неща и да променим старите. Нямаше граници, нямаше закони... Аз бях скитник до последните си дни като бунтар, принадлежащ към "хипи" движението у нас. Чрез поезията непознати пътища ме доведоха до открития, които изненадаха тези около мен. Колкото до началото, тогава аз творях не от суетата да изпъкна, а от злост към всичко, което потиска. Сега знам, че това е било младежки порив: със злост не се премахва онова, което потиска. Сега знам, че след времето ... |