Тази илюстрована стихосбирка държи будно чувството на гордост и преклонение пред нашите сърцати личности и герои ( Левски, Ботев, Вазов и други) - за да помним героизма в битките, за да подсилваме патриотичното в себе си и да го отгледаме, и в децата ни. Да обичаш и милееш за Родината си е привилегия и дар, присъщи на хора - осъзнали нетленното в себе си. Извисили се над материалното, злободневното, меркантилното, които вдишват, съграждат и мечтаят. И се прекланят пред нашите предци, които през вековете са били безстрашни, жертвоготовни, родолюбиви и жадни за свобода - за да я има България! Данаил Таков е автор на ... |
|
|
"За тази безпрецедентна стихосбирка трябва да се изкажат Ницше, Маркс и Фройд. Но и Фуко и Дельоз. Ако беше жива, щях да помоля Мария Вирхов, може би най-радикалния глас от моето собствено поколение, да ми я обясни." Марин Бодаков Станимир Панайотов (1982 г., Сливен) е философ и поет, доктор по сравнителни джендър изследвания от Централноевропейския университет, Будапеща. Понастоящем е преподавател в Школата за перспективни изследвания, Университет на Тюмен, Русия. ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
"Тази книга ми напомни за детската любов - млада, саможертвена, уловена момент преди да спусне щита, заснета секунда преди да се скрие уплашена в сърцата ни. Неопетнена от очакванията. Недокосната от съдниците. Кара те да мечтаеш както преди - смел и с копие в ръка. А на върха на копието - любовта." Ралица Генчева, автор София София - мястото където си се влюбил, където са разбили сърцето и носа ти. Където цигуларят на Седмочисленици те кара да спреш, където можеш да оставиш сърцето си в метрото, на Витошка или дори на бабката, от която си купи чесън. София е цветна за онези, които имат очи да я видят. ... |
|
|
Съставител: Румяна Пенчева. ... Между европейското и родното."Знаем много за Мара Белчева - за поезията ѝ, за себеотдаването ѝ на Пенчо Славейков, за увлечението ѝ по учението на Петър Дънов... И все още твърде малко познаваме живота ѝ, преди да се преплете с този на Пенчо Славейков. Още по-малко знаем за Христо Белчев - любимия съпруг, приятел, наставник... Все още сме длъжници на паметта на обещаващия поет, остроумния сатирик, на пламенния патриот, превъзходния финансист и невинния политик Христо Белчев. В тази книга представям на вниманието ви писмата, които Христо Белчев изпраща до ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Когато ме последваш Ще те призова в прозрачното... Ще чуеш само шепота на пеперудени крила... После ще е безтегловност и безгранична радост... Върховете не са недостижими, за онези, които познават летежа... Те са призовани да бъдат някъде, където ще възпламенят кладите на свободата, за да бъдем отново истински... Когато те повикам, ще се замислиш дали трябва, реално ли е... Не можеш да устоиш на онзи глас от вечността, отекващ в най-дълбокото... в сърцето... Дланите са по-интимни от голотата... Оголените нервни окончания, докосвани са от детайлите... на незабележими сенки, отразяващи се, само в очите... Когато ме ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143
