"Последният Буенос Айрес е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят - дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ... |
|
|
"По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че в дълбокото е немотата на поета. В дълбокото - на чувството и мисълта - е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по Културология. Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, 2022 г. ... |
|
|
"Тилда на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване - и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката - и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, ... |
|
|
Двадесет и шест истории по библейски, митологични, исторически и литературни мотиви, както и с оригинален сюжет, разказани в поетичноритмичен стил. Героите им въплъщават вечния стремеж на човека към щастие и осмисляне на живота. Открили смисъл в любовта, вярата в Бога или борбата за свобода, те са готови на саможертва. Идеалите им са в основата на човешката цивилизация, безсмъртни като тях. ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
|
"Зад гърба - една крачка към онази част от битието оставяме встрани, зад гърба. Но не като загърбване и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременно съществуване на много възможни състояния. Зад гърба е сборник на безбрежието ма онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието вплитане - във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от ... |
|
|
Съставител: Димитър Анакиев. ... Антологията е посветена на 1200 годишнината от надписа на хан Омуртаг, част от който знае всеки от нас:"човек и добре да живее умира и друг се ражда"Именно тази част може да бъде обособена като отделна, самостоятелна мисъл с дълбок художествено-философски обем, който носи и характеристиките на хайку. В началото на 2022 г. Димитър Анакиев кани български и чуждестранни хайку поети да размишляват върху хайку на хан Омуртаг и да напишат свои творби, които да черпят основата и вдъхновението си от добре познатата ни мисъл. Тази книга е събрала най-доброто от предложените хайку, ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149
