В книгата са включени 200 стихотворения, разделени в четири цикъла: Една българка, Магията на думите, Кръговрати и Магията Любов. Горещници Маранята трепти и в очите ми влизат миражи. А е толкова огнено, сянката пари ме даже. Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя. Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя. Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята недовършени думи, с каквито е пълна устата. Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната, в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра. Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне. Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам? Може би просто вятърът се ... |
|
"Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде фуния за световната болка и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. Земята на големите грешки е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет." Ина Иванова Катерина Василева (2001) е журналистка в Свободна Европа. Има опит и в други дигитални и ... |
|
"Стиховете на Катя са изненадващо смели житейски характеристики,озвучени оригинално - рязко и в риска си задъхано причудливи. Искрено ѝ се зарадвах!" Иван Теофилов "Тревожно писане в упор, в чиято деликатна категоричност въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини означава болезнеността да се раждаш всеки път отново и отново - с мозък без почивка и сърце без дъх." Йордан Велчев "Поезията на Катя Димитрова е странна птица, не защото има страх от високото, а защото ценните неща са по необходимост поне малко странни. Страхът е тема в книгата, но той винаги е близо до ... |
|
Белоснежко И тихо падаше снегът, валеше леко, плътно, безметежно. В преспите се губеше ликът, губеше се всичко в белоснежно. Кой си ти, страннико, изгубил пътя си в море безбрежно? Ела при мен да те прегърна, да те обгърна в нежност. Хвани ръката ми. Виж ме, не съм така далече. Коя съм, чудиш се - тази, която ще те следва вече. В най-тъмната нощ, дълбоко, високо, сега или в бъдеще далечно. Аз те усещам и от тук насетне с тебе ще съм вечно. Ранно утро, преди изгрев Слънце, но се усеща като нощ. Две снежни фигури, поле, вълни и вятър за разкош. Едно начало, среда, край или цяла вечност? Избирай спътника, посоката на ... |
|
В царството на самодивите е първата българска фентъзи поема написана от Иван Вазов."Там на купове игриви, на зелената ливада, заиграли самодиви окол змяюва грамада. Заиграли и запели чудни песни из пустини, бясно хоро залюлели белоногите богини. Слънце, звяр и пиле диво - всичко слуша и не шава. Из гората мълчаливо кукумявката внимава." Иван Вазов ... |
|
Пръски на известната поетеса Виргиния Захариева е първото издание от поредицата на Университетско издателство Св. Климент Охридски - Библиотека Поезия. Виргиния Захариева е писател и психотерапевт. Със своите артистични и граждански жестове допринася за открояването на женския глас. Автор е на следните книги в жанр поезия: Камъкът, който не слуша реката (1989, дисидентско издателство Мост), Кокошката с зашитото око (1992, Свободно поетическо общество), Кадрил късно следобед (1996, Люк), Virginii (антология, 2011, Сиела), Етюди за една ръка (2018, Virginianotes). Както и на книгите в жанр проза - Милостта на малките ... |
|
"Полезрение е своеобразно продължение на Ретината на вечността, но още по-смела, още по-затвърждаваща авторовия глас, който говори тихо, но категорично и без да се интересува дали ще бъде разбран. В тази книга целият свят е обяснен през религиозното, защото всички пътища започват от храма и там трябва да се търсят отговорите и в най-турбулентните моменти от живота, и в най-злободневните. И Нели намира отговорите, гледа на света с мъдра смиреност и с нестихващо упование минава през своите лични катаклизми, обяснява си страданието и го оправдава, но преди всичко - не спира да търси великата красота, която се открива ... |
|
Дългоочакваната трета стихосбирка на ДимитроV e тук! Близо пет години след успеха на Ноември и Революция обичаният поет се завръща по-откровен от всякога, за да подреди всички Парчета от душата си в най-различната му книга досега."Книга-пъзел, чийто части е трудно да подредиш. Но и не е нужно. Поезия, която ще те накара да настръхнеш. Да заплачеш. Да я запомниш. История, която те разпилява на парчета - само за да те събере обратно." Женя Кънева "Тази книга е доказателството, че и от парчетата можеш да направиш цяло. Че и цялото може да е направено от парчета. Или иначе казано - тази книга е за теб! ... |
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
|
Не е честно! Земята отвори паст и те взе. Лакомо се нагълта с добродетели, от нас останаха кокали. Сега сме сенки от плът, а сърцата ни са оглозгани. Радина Манолова "Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината - през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката. А истината - споделена с читателите - принуждава душата да расте!" Камелия Кондова ... |
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
Символ верую Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в красотата като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка. Вярвам в живота като начин на употреба. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на поправки. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и ... |