Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Книгата съдържа епическата поема на Н. Козлев "Хайдут Сидер и черен арап", поемите "Сердарят" и "Скендербей" от Гр. Пърличев и "Кървава кошуля" и други стихотворения от Р. Жинзифов, биографични данни за авторите и статии за творчеството им от Д. Минев, Ст. Поптонев, В. Пундев, К. Топалов, С. Бобчев и Д. Леков. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Това е първа книга на автора Доника Краева, която идва като естествено продължение на петгодишно публикуване на творчество в онлайн пространството. Със своите думи авторът успява да привлече аудитория от 40 хиляди души в най-популярните социални мрежи."Здравей! Казвам се Доника и живея, за да скитам както из непознати земи, така и из нови кътчета на душата. Първото сбъдвам чрез километри, второто - чрез думи. Вярвам в силата на думите. Вярвам в способността им да подтикват към смисъл, да вдъхват надежда, да разплакват очи, да възраждат души. Вярвам, че думите живеят собствен живот - веднъж излезли от мен, те сами ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
Книжката включва стихотворението Хаджи Димитър от Христо Ботев."Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят ... |
|
"Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго - краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов. Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!" Недялко Славов "За любовта, когато тя се връща към нормалната телесна температура. Без много-много прилагателни, но пък с предостатъчно тайни глаголи. Когато краят идва преди началото, с широк жест и тиха болка. Край Константин Трендафилов подскачат малките демончета на узряващите чувства - и в тази ... |
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Сборникът Искам да ти разкажа нещо... е силно разширен вариант на дебютната книга на авторката Сузана Сливар, съдържащ много повече истории, включително еротика и за десерт няколко непретенциозни стихчета, създадени предимно в часовете по математика. Повече разкази Сузана Сливар пише като ученичка, някои от тях и в студентските си години. Сузана Сливар е българка с една немска баба по бащина линия. Завършва Немската гимназия в гр. София, където е родена, след което следва Българска филология в Софийския университет. На 21 години издава първата си книга Голямото надпищяване с моминското си име Хаджиниколова. От 2000-та ... |
|
"Жълъди в шепите на Бога" вълнува с емоционалността и мъдростта на дълбоко изстраданата житейска равносметка. ... Драга Дюлгерова е родена в с. Крупник, Благоевградско. Завършва техникум за художествени занаяти и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Българска филология" (1978). Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Автор на 16 книги, последната от които "Свят, от цвят направен" (2013). Живописните творби, с които илюстрира книгата, подрежда и в самостоятелна изложби живопис, шеста по ред ... |
|
Стихотворения, песни, разкази, афоризми и пожелания за майката ... "За това, че попиваш сълзите ми, когато съм тъжна. За това, че ми казваш, че съм красива. За това, че ми разказваш приказки. За това, че си до мен, когато съм болна. За това, че ме подкрепяш да дам най-доброто от себе си. За това, че си пример за мен. За това, че ме обичаш." ... |