Веска Илиева Николова е родена на 05.07.1958 г. в град Карнобат, област Бургас. Завършва българска филология през 1981 г., след което работи в сферата на образованието и рекламата. Започва да пише поезия още в десети клас на Софийската математическа гимназия. По това време публикуват нейни стихотворения в юношеското списание Родна реч. По-късно печатат творбите ѝ и в младежкия вестник Пулс. Тя е авторка на четири стихосбирки - Обич (2018), Сила (2019), Срещу вятъра (2020) и Как да те нарека? (2022). С последната си книга Огън и пепел авторката ни представя избрани стихове - най-доброто от четирите си ... |
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
Сборникът Искам да ти разкажа нещо... е силно разширен вариант на дебютната книга на авторката Сузана Сливар, съдържащ много повече истории, включително еротика и за десерт няколко непретенциозни стихчета, създадени предимно в часовете по математика. Повече разкази Сузана Сливар пише като ученичка, някои от тях и в студентските си години. Сузана Сливар е българка с една немска баба по бащина линия. Завършва Немската гимназия в гр. София, където е родена, след което следва Българска филология в Софийския университет. На 21 години издава първата си книга Голямото надпищяване с моминското си име Хаджиниколова. От 2000-та ... |
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
Тук са публикувани всичките 20 стихотворения, които Христо Ботев е написал през живота си. Въпреки броят им, те са от изключителна важност за българската литература и националната идентичност. ... |
|
"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен." Стефан Иванов "Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока ... |
|
Василий Казимировски е творчески псевдоним на пловдивския журналист Красимир Кривчев. Както и в предишните си пет книги, та и в тази той се изявява като ярка и значима лирическа индивидуалност. Самобитен като световъзприемане, неповторим като светоразбиране, оригинален като поетическо мислене, той има едно послание към своите читатели: всеки да погледне навътре в самия себе си - като себевглеждане, като себепознание, като нравствено и естетическо самовъзпитание. ... |
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
Книжката включва стихотворението Хаджи Димитър от Христо Ботев."Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят ... |