Настоящото издание възпроизвежда циклостилно копие, открито сред вещите на г-жа Н. Г. от София след нейната кончина през 1981 г. на седемдесет и девет годишна възраст. Авторът е неизвестен, но закачливата поема в еротичен дух не е лишена от художествена стойност и е в духа на отдавнашната традиция в българския фолклор. На лявата страна в книгата са поместени сканираните страници от оригинала, много от тях съпроводени с илюстрации. От дясната - набраният текст на същите страници. Предполага се, че зад псевдонима Стар Чичо се крие Елин Пелин. ... |
|
|
"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти." Емануил А. Видинск Антина Златкова е родена 1990 година в Монтана. Завършила е Публицистика и ... |
|
|
"Крайна. Грешна. Безгрешна. Любовта е поглъщаща, изцеждаща, превъплъщаваща. Героинята е богиня и дявол, поклонница на сладострастието и утехата. Книгата изобразява милостивата и безпощадна жена, която учи границите между любов и обсебване. В себе си намира отчаянието и силата да го потъпче, а в жертва на това знание, се поднася вътрешният ѝ мир. От грешките и уроците се издълбават пороци във всеки поклонник, който се е подчинил. Да изпаднеш в немилост никога не е било утеха... Досега." Мая Николова ... |
|
|
"Достатъчно носталгия" на Русен Дойков е дебютна книга. Поезията като начин на изразяване е близка на автора от поне десетилетие, като в тази книга той събира едни от най-новите си стихотворения. Авторът е скулптор, завършва "Национална художествена академия" през 2005 -та година. През 2009 -та защитава докторантура на тема: "Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата", с научен ръководител доц. Христо Добаров. ... |
|
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
|
Стихосбирката е поетичен диалог между нея и него, в който любовта е вечна или е невъзможна, светът угасва, ако не го запалим заедно, а сезоните са просто различните вкусове на обичта."Тя: Кратко обяснение в любов: с теб е вечно лято. -- Той: Кратко обяснение в любов: с теб душата ми расте. --- Ялова или развратна, робиня или вещица, безправна или феминистка, непоносимо тиха или непоносимо шумна. И до днес горят жени на клада. Само че кожата остава цяла." Ралица Генчева ... |
|
|
Лирика, изпълнена с чисто и наивно-детско чувство на преклонение пред природата, красивото и доброто в живота, приемащо образа на гълъб, цвете или залез. Тази емоция ражда поетични пейзажи, приказка за съзиданието и антагонизма, копнеж към съвършенство в живота. ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
|
Сонети и триолети. ... "Големият поет не спи! Дори когато сънят затваря очите му, Бог или божествената муза му нашепва стихове, които записва в полусън, за да ги изрече на сутринта с мощен глас и да събуди всички спящи в мъглата на вездесъщата медийна лъжа. Големият поет никога не остава безучастен към големите изпитания и страшните страдания на човека, общността или народа, подложен на изтребление и геноцид. Истински големият поет издига своя глас като неръкотворен и непобедим меч над агресорите и потисниците, за да ги дамгоса завинаги и отлъчи от цивилизования свят! Истински големият поет изплаква най-горчивия си ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
