"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |
|
Меланхолик е дневникът на Толга Тахсинов, написан през времето, в което често е попадал в капана на демоничните си мисли. Книгата има за цел да докаже, че ако едно човешко същество, минало през различни трагедии, поднесени от живота, се бори за собствената си душевна свобода, то всеки друг има силата да се справи с болезнените удари на реалността. Благодарение на психичните си заболявания, Самотникът казва, че е открил нов приятел в живота, а именно депресията. ... |
|
"Със стиховете на Калин Михайлов няма как да се любуваме на метафори, нито сме заставяни да разгадаваме многопластови символи. Ритъмът и римата - когато я има - носят прецизно премерена юзда. Целият поетически арсенал е впрегнат да свидетелства, че не той е целта, не в него е самостойната красота на споделеното слово. Верен на кредото си, в Две години - два дена авторът продължава да търси пределната искреност, с която да изрази и дълго натежавали, и спонтанни прозрения. Над вселената властва смъртта, но всяко вдишване ражда недоумение и обновява трепета, защото човек знае и вярва, че мракът не е вечен." Камен ... |
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова, редактор "Пунктуацията вътре в ... |
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
Подгряната локвичка Пролетта разцъфна като мухъл, заварено господство на телефонни, автомобилни и други номера. (това е тръскане на дървета с ръце и крака и изхвърляне на облаци извън коритото им, това е предната част на живота.) Сърцето е прилеп, висящ в пещера. маймунка е прилепът, и други маймунки пощят пера в пещерата. (това е стресът при успешно раждане и облекчението след всяко погребение, това е средната част на живота.) Като опашка на амфибия земята се мята, спасява я разлюляната увереност на детето и волската кола с ковчег в нея (това е погряната локвичка на произхода ни кадифената траурна пеперуда на ... |
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
"Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е... неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на Писма до Цветаева на Пейчо Кънев. Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето." Камелия Кондова, рецензент ... |
|
Книгата има две лица и е двуезично издание - на български и немски език. ... Приземяване Няма вече илюзии мислите ми са постни като постна манджа гълтам и съм сита за кратко после пак гълтам оздравявам и провиждам времето минава нямам минало това съм аз момичето което гони вятъра защото бяга щастието го дърпа за полата но то пак бяга ще спра ще се обърна нека падна да усетя земята тя е дъхава и топла нека ме погалят тревите горе е студено синева самотна без ръце и устни гробище за звезди. Къде са дърветата и цветята, страшното море? Пускам си телевизора! И теб пускам ветре да си вървиш всяка истинска жена си има мъж ... |
|
"Скъпи читатели, Тази книга е едно сдобряване с миналото, едно помирение с мен самата и най-ранните ми поетични опити. Тя заличава пропастта на неосъществените желания и ми носи мир. От позицията на изминалите години, погледът ми към написаното е самоироничен, но и с умиление към детински чистите пориви и изказ. Първите ми стихове, естествено, са несъвършени, римите неумели, стъпките грешни и сигурно вече се чудите защо ги споделям? Просто е. Имах нужда да погледна назад и да се видя каквато съм била. Калейдоскоп е стихосбирка-експеримент. Да я създам беше предизвикателство. Надявам се да се е получила добре и ... |
|
Едно кафе Само хубавите хора оставят хубави спомени често забравям че е имало такива зад високата ограда пазя се да не влезе някой да ме докосне с нож или устни и да срине любовта дома мен но човек не може да контролира живота и случайността винаги намира пролука да плисне дъжд и усмивки в едно кафе. Таня Николова Таня Николова (1968, Плевен). Автор на стихосбирките Толкоз (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, Еквилибриум (2012), Морз (2016), Непоръчан портрет (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдид и ... |