Песните, с които Тенко Тенев се носи по вълните на пространствата на любовта и смъртта са изтъкани от нежност, страстно вглеждане в реалността, от мека печал и мрачно отчаяние. С непринудената наивност на дете и мъдростта на античен мъдрец той се опитва да проникне в дълбинната същност на метафората и стиховете му пресътворяват грубата и ръбата реалност с меки тонове на импресионистично озарение. ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
Към читателя тръгва нов албум на Борислав Стоев, който поднася поредната благородна естетическа провокация. Предметно метафоричните пародии и сънища наяве на автора оживяват в капричосите и виртуалните колажи. Впечатляващата цялостна визия се постига чрез фрагмертарно - мозаични структури, а скритите и явни автоцитати ни помагат да усетим динамиката на авторовата пластическа философия. ... |
|
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
В поетичната си книга "Разсъблечени стихове" Лидия Лечева превежда всичко на езика на метафората. Обръщайки се към вечната тема за любовта, тя по свой начин преобразява и моделира околния свят с неговите вещи и понятия така, че внушава на читателя едно необикновено чувство за близост, простота и яснота. Стихотворения като "Пълнолюбие", "Предчувство", "Жертволюбов", "Болка" носят заряда на автор проникнал с фибрите си в изследваната тема. ... |
|
|
И в тази стихосбирка, представена от издателство "Захарий Стоянов" поетесата остава вярна на своя естетически стил, зареден с житейска философия и тих лиризъм. Богдана Зидарова знае кои струни на душата може да докосне, за да поиска всеки неин читател да се качи на кораба с облачно бели платна, устремен към своите нови открития. ... |
|
|
"Без дом на остров щастие няма, без вяра- с душа си на мъртъв. Хоризонтът е обикновена измама- утроба лъжлива на изгрева кървав." ... |
|
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
|
Това съм аз Харесвам шарени костюми и пъстри ризи на цветя, свежи и сладникави парфюми - с две думи - влюбен в любовта. Животът ми е театър с вдигнати завеси. Чувствам, че съм вятър, малко луд и отнесен. Съдбата ми е накичена мулатка - ту горчива, ту много сладка. Душата ми е поетеса силно гримирана - носи медальон с моята буква гравирана. Това съм аз - отричан, обичан, отхвърлян, желан. На клоун от цирка много приличам, не на икона от Божия храм. Това съм аз - докрай преследващ всяка мечта, със звездите до късно беседващ - за хората, за слънцето и любовта. ... |
|
|
В новата стихосбирка на Виктория Катранова „В пропастите помежду ни” поетесата продължава да разплита кълбото на чувствителното си светоусещане, за да поведе читателя като нишката на Ариадна над пропастите, през които трябва да пренесем любовта, без която не можем. Новата книга на Виктория Катранова доказва по неоспорим начин, че първата й стихосбирка „Както само аз умея” не е била фалстарт, а едно категорично начало, което ще продължава своя поетичен маратон, за да достигне до върховете на българската поезия. ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
