В "Лични полета" ( 1 и 2) Здравко Гълъбов - този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце - търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, - трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти - "магьосници на вълнуващи прозрения", както и към личностната им ... |
|
|
"Моят преводачески идеал е преведената творба да звучи като оригинал и да бъде конкурентноспособна спрямо българската поезия. Читателят на превода трябва да изпита същото удоволствие, което изпитва читателят на оригинала. Родината е нещо значително повече от това да си роден в България. Трябва да си готов да се пожертваш, да дадеш от себе си, от силите си, от ума си, от настроенията си, от чувствата си, от уменията си, за да се развива тая нация и целият този народ - тогава България ти е родина!"Стоян Бакърджиев ... |
|
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
|
"В "Завръщането на белия бик" Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор - дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният и език - плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим." Малина Томова ... |
|
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Прашинки в слънчевия лъч" е петата поетична книга на Людмила Балабанова и втората с хайку стихотворения. Ето какво споделя авторката за писането на хайку, за поезията въобще: "Обикновено нашият подход към нещата е от формата към същността. Мисля, че аз стигнах до хайку по обратния път – от същността до формата. Винаги съм харесвала стихове, които си служат пестеливо с думите и в които нещата не се назовават. В такава поезия думите сякаш си поставят за цел да доведат читателя до състояние, в което интуитивно, с някакво вътрешно "сетиво на душата& ... |
|
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148
