В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
"Поет и пътешественик, изследовател на морета и океани, но също и на трепетите на човешката душа, във Вятъра прегръщам Теодор Троев ни повежда на чудно пътешествие в света на словото, музиката и багрите. В предишната си стихосбирка Там някъде той ни говореше от сърцевината на бурите. Във Вятъра прегръщам той вече е партньор на вятъра и ни повежда на танц с този незрим и неуловим спътник. Прегърнал вятъра, той може да се носи из пространства и времена. И да се докосва до необозримото както край нас, така и вътре в нас. Тази хармонична цялостност великолепно се допълва от песните по негови стихове, създадени в ... |
|
|
Капки време върху сърцето събира най-доброто от Любомир Пеевски - разкази, фейлетони, стихотворения, скечове и интервюта. Изданието се посвещава на 80-годишнината на автора."Нежност ръми. Нежно вали върху хора и съдби. Във нежни сълзи света запази! Крехка нежност вън вали... Протегни ръка и налей тъга. Две чаши нежност напълни... Запали звезда. Погали нощта и с обич птица нахрани..." Из книгата Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 година в с. Фурен, Врачанска област. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 ... |
|
|
В настоящето издание е представена една поетична антология, която ще ни разходи през десетилетия от живота на Николай Рангелов."Аз искам да бъда свободен, да мисля и да чувствам, това що ми се мисли и чувства, и да няма нужда на чужди двери, да тропам, щастие да прося и моля. Не! Не ще да бъде! И знайте, друга е моята душевност, и други начини аз зная, що да искам и как го искам!" Николай Рангелов Николай Рангелов е автор на седем издадени книги с проза. По-известни негови книги са: Съществото, Седмата зора, Южен кръст, Мълчаливият, Заветът на Монтесума и Черната сирена - приключенски, фантастични и ... |
|
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |
|
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
Животните нямат бащи Прашните лъчи на вялото слънце пробиват тънкото надраскано стъкло и се приземяват върху празния ъгъл на кухненската маса, където майка ми не слага вече прибори, макар че до миналата седмица го правеше. Побутвам последното парче пица, останало от снощи. Котката, която прибрах от улицата онзи ден, мърка на пода. Дали зъбите ѝ са достатъчно остри, за да пробият твърдата коричка, която запазих. Дали, ако ѝ я подам, ще се покатери на стола, за да заеме свободното място. Евгения Динева "Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
