Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете.... Все ще дишам Аз... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът... Нима?... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
В стихосбирката на П. Андасаров сякаш е събрано не само творчеството му, но и неговият живот, населен със самородни мегафори, неочаквани поетични находки и изпълнен с болките и радостите на един творец, намерил своето заслужено място в българската литература. Този, който има сетива за поезия може да се докосне до многообразието на неговите стихове, до многоцветната им музика, дълбоката мисъл и високото въображение и те да останат в душата му като дългото ехо на песен. ... |
|
Първата книга на младата авторка е приятна изненада за обичащата поезия читателската аудитория. В четирите й части, носещи емблематичните надслови "Единство", "Минало", "Настояще", "Бъдеще" е събрана концепцията на Зорница Генова и нейното поклонение за живота в цялото му разнообразие и многоликост. Владееща изкуството на свободния стих, поетесата прави сериозна заявка за място в съвременната българска поезия. Красота красотата ме погали с цветовете си залезът преля в магия разпръсна топлина в душите ни забравили какво е да обичаш ... |
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
Излезе от печат книгата със сатирични миниатюри от Георги Нашев на издателство „Захарий Стоянов". Да създава афоризми, за автора й е толкова естествено, колкото дишането. Неговият талант щедро ни разкрива истини, които изненадват, просветляват, дори шокират. Георги Нашев ни показва обикновеното от друг, негов си зрителен ъгъл и ние го виждаме като новост, като откритие което ни обогатява. Срещата с неговата нова книга ще бъде радостно събитие за читателите. ... |
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
"Светлината блести във лицето, светлината облива плътта ми, с нежен поглед се впи във сърцето и целуваше моите рани. Като блик във картина позната светлината яви се и чезне, няма думи и глас светлината, само блясък във синята бездна. Само блясък и твоето име, само ти си картина позната, светлината зове събуди ме събуди ме зове светлината." ... |
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |