Книгата на Роман Кисьов Светът на думите включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете. Броят на стихотворенията не е случаен, тъй като книгата излиза в юбилейна за поета година, малко след като навършва 60 и навлиза в своята 61 година. Авторът е подбрал емблематични за поезията му стихотворения от предходни стихосбирки, както и най-доброто от новите му поетически текстове, писани през последните години. Книгата е разделена на четири цикъла и композиционно е замислена като съвсем нова, цялостна книга, така че и старите творби сега звучат ... |
|
"Номад е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване - универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем." Людмила Калоянова Людмила ... |
|
Юбилейно издание - стихосбирка, по случай 55 години от основаването на МУ-Варна. Стихосбирката съдържа подбрани стихове от автори, част от историята на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов - преподаватели, служители, студенти. Всеки един автор е въведен с кратка биографична бележка и снимка, както и със специално изготвена за изданието малка анкетна карта. Включените поети на МУ-Варна са Ганчо Папуров, Йонко Йонков, Добрин Паскалев, Красимир Методиев, Сергей В. Глинков, Радко Зл. Радев, Христо Цеков, Милена Пашева, Михаил Делийски, Събина Йоскова, Ерсин Исмаил. Дейностите по първоначалния подбор на авторите ... |
|
О, радостта - да бъдеш победен! Да носиш на Голгота кръстно бреме и в мрака на разрушени едеми да чакаш обещаний вечен Ден. Да бъдеш Дон Кихот непощаден в най-скъпата любов, в мечти големи - да бъдеш брат на слепите и неми и като тях - безсилен и презрен! О, гордостта - да бъдеш роб и парий! - отвъргнат от щастливите другари и пак в сърце да носиш вечний плам на красота и радости миражи, които никой друг не ще разкаже под черний свод на никой земен храм! Сергей Румянцев ... |
|
Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
Слънчице в креватче е преди всичко книга за радостта да си родител - да станеш и да останеш родител. Книга за тези някогашни, сегашни и бъдещи пораснали деца, които са се осмелили, осмеляват се или ще се осмелят да пристъпят към отговорностите на родителството, но не така, както обикновено поемат отговорности политиците, и да се впуснат в неговите приключения, ала не точно с нагласата на авантюристите. Книга за всички майки, бащи и техните деца, които създават, крепят и пренасят през времето вековечния образ на семейството."Драги читателю, позволи на тази книжка да те отведе в един свят, който се върти - както си му ... |
|
Книгата съдържа 50 поетични октави от Иван Гранитски и 28 акварела от Ивайло Мирчев."Стихотворенията в тази книга, озаглавена Акварел не са просто описания. Те не са застинали пейзажи, нито натюрморти. Стиховете му са събрали не просто очертанията на естествената картина дружно с цветовете. Те са видимо застинали в очакване да бъдат видени и пресъздадени и затова не са елементарен покой. Покоят е положение на природата, когато тя бива гледана отчуждено, без схващане и задоволително обич и знание. Истинският стихотворец знае, че този покой се движи. Движи се постепенно и съвсем неуловимо за окото. Той е положението ... |
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
"Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си - те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета - прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат." Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Бунтар, професионалист и накрая поет, може би така са подредени етапите в човешкия живот. Не изключвам да има и следващи, но от разстоянието на моите току-що навършени 50 години като такъв ме определят книгите ми. Поетичната от тях държите в ръцете си. И тя, като най-малкото дете в семейството, привлича най-много вниманието и симпатиите на родителя. Надявам се да спечели и вашите! Голямата любов е нещо, което заслужават всички, за което си струва да живееш и разказваш. Приемете скромния ми опит да предам усещанията, емоциите и опиянението, свързани с моята..." Апостол Мушмов ... |