Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Черупка от рапан на плажа... Дом на вятъра и дом на пясъка. A whelk's shell on the beach... Home of wind, home of sand." Отронен камък от върха подплаши вятъра. Върхът не трепна. The summit shed a stone and startled the wind awake. The peak didn't flinch." Ели Качаунова По професия еколог, Ели Качаунова е естествен творец по същия начин, по който вятърът е естествена творба на въздуха. Стихийна и съзерцателна, тази стихосбирка е отражение на дълбоката връзка с природата, която подчертава творческия и професионален път на човек, който вижда ... |
|
|
С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
|
|
"Въпреки нихилистичното си заглавие, стихосбирката на Ваня Вълкова Нищо прелива от пъстри неща. Още от първите стихотворения проличава способността на автора да съчетава ярката и нетрадиционна образност с неочаквани идеи и смисли. Стремежът към заплитане на нови връзки в битието, защото нищо няма да ти го върне (Нищо 3) чрез поезията е това, което гради структурата на цялата книга и е основна нейна стратегия. Успешният творец се познава по майсторството да превръща привидно баналния материал на ежедневието, което отминава, в нови пространства, които остават. Това се случва в тази книга, написана от поет, който е ... |
|
|
"Пристан за отшелници е поредното свидетелство за забележителното поетическо присъствие на Поли Муканова, което се откроява със своята неподправена сила на лирическото въздействие и със способността да осветлява екзистенциалния мрак." Жоржета Чолакова "Книгата на Поли Муканова майсторски представя кондензирани в кратки форми стихове и фрагменти. В картини от нашия свят умело се включват фигурите на чужди светове, преходът между тях е плавен и прилича на пътешествие, което започва от познатото и ни отвежда в далечното." Кристиян Енчев ... |
|
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Няма място Не, няма да оставя (само) съжалението отвътре да ме разяде, да подкопае то стените крепостни отдолу, мини да постави в градината, хлада вечерен в жега да превърне, а жегата несносна, нетърпима да направи - нека другаде злодейства то, ако му дадат, при мене няма място! Калин Михайлов Калин Михайлов е преподавател по западноевропейска и антична литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Поет и есеист, той е автор на повече от десет книги, сред които стихосбирки и литературоведски изследвания, есета, кратък фентъзи роман и поетична книга за ... |
|
|
Вулкан и камък Сърце като лава - обич изригва към утробата на Земята-Жена и в огнена клада злото изгря. Плещи като камък - я темела на къща да легне, звънки гласчета да я напълнят с предчувствие за вечност. Просто мъж. Лияна Кирилова "Това е една чудна поезия, изпълнена с вълнуващи портрети, картини, с мъдростта на вечността, едно споделено съкровение, вдъхновение и възхищение, сякаш въздишка на времето и живота, пълен с живот..." От издателя Лияна Кирилова е журналист и редактор от гвардията на легендарния вестник Отечествен фронт. Той не излиза от 1992 г., след опит да бъде приватизиран, въпреки ... |
|
|
"В тази поезия са еднакво значими и думите, и мълчанията. Мълчанието е епизод от творческата биография на един безспорен поет. Но то е и онова пространство, което думите са преотстъпили, за да успеем да съзрем удивени всички онези скрити в светлосенчестия тайник на душата ни спомени, болки, опасения и мълчания, до смисъла на които се домогва поетичното слово." Проф. Цочо Бояджиев Модел Жената е полегнала така, че се открива цялото ѝ тяло - с отпусната на хълбока ръка и силует като усмивка в бяло. Полюшне ли се лявата гърда - започват светлини да се прескачат, а дясната потрепне ли едва и я докосват ... |
|
|
Една вечер дойде безсънието Разлюля чаршафи на вятъра, с дъжд по ключиците на дърветата и небе, което не мога да подбера с настроението нито днес, нито утре, когато по средата на това стихотворение се оказвам в магазин за парфюми, и опитвам да разбера кой ли би му отивал в този странен април - сняг, сняг по люляка в двора - в мен живее един мъж с разбито сърце и не говори. Яна Монева Яна Монева е родена 1975г. в Стара Загора. Завършва психология в СУ Климент Охридски. Работи като юнгиански психотерапевт. Има публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Кръстопът, Но Поезия и други. През 2006 г. печели ... |
|
|
Толкова несигурни ядра По-течна от вода но по-пластична всяка искрено конфронтирана секунда е гръмоносна промяна шамар и след нея ми е трудно да понеса скорошното си аз това - от преди няколко секунди а да присъствам в сегашното си ме е страх защото сякаш е негодно за настоящия за бъдещия момент може би било корифей за предишния но той не съществува възможна ли е подобна пластичност - дифузия в епикризата на времето или се превръща в плисък на отронената секунда Йоана Стоянова "Като сянка на живота, сънят - в излишество - потапя реалностите в съмнение и не тялото е, което плува в създаденото от тях движение, ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148
