"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които ... |
|
"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето""Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е Различаване. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти очи. И тъй, братя, пазете чистотата на очите си. Пазете очите на сърцето си от кал, прах и сенки. Пазете ги от мрежа, вихър и отражения." Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!" И рече тогава Пазителят на Скрижалите: & ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
"В Отсъствия няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което смъртта е да не умреш от любов. Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази книга всички нюанси на ... |
|
"Доста изненади предлага тъничката книжка на Бисера Виденова. Сред тях най-малката - поне за мен, която не чета електронните публикации - се оказа спокойното небързане на авторката на двадесет и трите къси стихотворения и двете страници проза: почакала е да им дойде времето, за да се появят на хартия. Не попитах колко време, явно - достатъчно е било, за да се откроят сред многотията. И да заявят дръзка зрялост. И съзнание за собствената си независимост на мислене и чувственост. И храброст: в отстояването на своя глас, в пренебрегване на стандартни очаквания. В непривичното - до отстраненост! – третиране на иначе ... |
|
Ивайло Радев е роден в Пловдив. Със семейството си живее в Бургас. Занимава се с литература, музика и медицина. Пише от дете. Това е втората му завършена книга и първата отпечатана. Досега е публикувал в литературни сайтове. Библиофил е. Зависим е от четенето. Понася писането. Обича Природата, в частност - планините. Старае се да е щастлив и да прави хората щастливи. "Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност " ... |
|
Изданието е с нестандартна полиграфическа изработка и съдържа две отделни книги в едно общо тяло. ... |
|
Таня Благова е член на Съюза на независимите писатели в България (СНПБ) от 2002 г. Удостоена е с годишната награда "Магда Петканова" - за принос в развитието културата на родния си град Раднево - 2004 г., награда в Националния литературен конкурс "Ерато" - 2007 г., годишна национална награда на СНПБ за издадената през 2008 г. книга "Среднощен блус", почетен юбилеен знак на СНПБ - 2009 г., награда в националния литературен конкурс "Голямата книга на малкия град" - за принос към жанровата синкретичност с книгата "Есенно матине" - 2015 г. ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
Деян Димитров е роден през 1991 г. в гр. Бургас. Завършил е ПГЕЕ "Константин Фотинов", гр. Бургас, специалност "Компютърна техника и технологии". През 2011 г. изживява лична драма и животът му се преобръща за един миг. Понастоящем е в Бургаския затвор. Там пише стихове и разкази. Публикува в местни и електронни издания. Болката, отчаянието и надеждата са запечатани в стиховете му - горчиви и истински, напоени с кръв и сълзи. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |