Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ Св. Климент Охридски. Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к Студентска трибуна, дълги години е редактор в отдел Поезия на списание Пламък. След промяната е била директор на Издателство Иван Вазов и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: Златните момичета 1972, Невъзможно бягство 1975, Коприва 1977, За близкия човек 1980, Камък 1985, Сега разбирам 1987, Зимна роза 1989, Някой е идвал 1993, Беше ... |
|
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
|
Д-р Калина Пейчева е родена в София през 1983 г. Завършва с отличие висшето си образование през 2008 г. във Факултета по дентална медицина при Медицински университет - София, България. През 2009 г. започва работа като асистент във ФДМ - София към катедра Консервативно зъболечение. Работи там до 2016 г. През 2014 г. придобива специалност по "Оперативно зъболечение и ендодонтия". През 2015 г. издава монография "Модерни методи за кариесна диагностика и контрол на степента на екскавация на кариозна маса". През 2017 г. завършва магистърска програма по обществено здраве и здравен мениджмънт във факултет по ... |
|
|
Лирика изтъкана с положителен заряд и поглед към живота. Дебютната книга Домът на феите на младия творец Евгения Михалска съчетава картини и поезия, които тя създава и ни поднася с артистичен привкус и неповторим житейски акцент, пречупен през личната ѝ история."Действителността ми прилича на кардиограма на силно развълнувано сърце, каквато вероятно съм самата аз. В противен случай не бих имала дързостта да живея по начина, по-който го правя. Когато погледна назад, си давам сметка, че можеше и по-смела да бъда. Предизвикателствата на битието ме изваяха, а животът ме научи да го цена и обичам... безусловно.& ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от Блага Димитрова от най-ранните години (1937 - 1944) до 1999 г. В изданието ще намерите още: редове от биографията ѝ от Йордан Василев; "Тревожната ведрина на познанието" - Клео Протохристова; "Неуловимата музика на пространствата" – Иван Гранитски; "Врати към смисъла" - Вихрен Чернокожев; "Любов, страх..." - Панко Анчев; критици и колеги с думи за нея. Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Стиховете на Катя са изненадващо смели житейски характеристики,озвучени оригинално - рязко и в риска си задъхано причудливи. Искрено ѝ се зарадвах!" Иван Теофилов "Тревожно писане в упор, в чиято деликатна категоричност въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини означава болезнеността да се раждаш всеки път отново и отново - с мозък без почивка и сърце без дъх." Йордан Велчев "Поезията на Катя Димитрова е странна птица, не защото има страх от високото, а защото ценните неща са по необходимост поне малко странни. Страхът е тема в книгата, но той винаги е близо до ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
