Второ основно преработено и допълнено издание ... Приемственост и опозиционна определеност към традиционните ценности. "Гласът" на твореца - част от художествената "огласеност" на модерните поетически търсения. Бохемът срещу унилата нормативност на буржоазното световъзприятие. Свободочувствието - ценностна доминанта в ранното творчество на Ведбал. Крокодилските сълзи на сатирата - символно-алегорична мобилност на художествените послания. Лирикът - продължител и разрушител на символистичните завети. Митологично-библейска и историческа символика, префункционализирани от социално-революционната ... |
|
|
Освен оригинални свои книги, Деньо Денев се решава да поднесе на читателите томчета с избрани творби. Такъв е и случаят с Блуждаещ огън. Тук той е вложил като скромно подзаглавие: Стихотворения, миниатюри, бележки. Отново се убеждаваме в строгата самокритичност на автора и в стигащия на моменти до перфекционизъм, негов художествен избор. Това томче действително съдържа най-доброто, създадено от талантливото перо на поета. ... |
|
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
|
Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |
|
|
Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България. ... |
|
|
Първият том на Христо Цанков - Дерижан съдържа поезия, белетристика, публицистика, критика, създадени в периода от 1905 до 1919 година. Съставителството е дело на неговия син – Вили Цанков. ... |
|
|
Вторият том на Христо Цанков - Дерижан обхваща поезия и критика, портрети на известни български творци, публицистични текстове, открояващи ярка гражданска позиция, преводи. Съставителят Вили Цанков е включил творби на писателя и общественика, създадени в периода от 1919 година до смъртта му през 1950. ... |
|
|
"И светла топлоока обич ме връщат кат майчини очи към оня дъхав, хлебен чернозем от който кълни обич и надежда, от който тръгват моите мечти и на сърцето пътя се отрежда... Не можеш да отминеш своя знак белязано е твоето доверие от костите на нашите деди, от легендарните поверия... Живееш, за да създадеш и обич в тебе да се върне в очите ти се ражда топъл ден...... Ти можеш да започнеш вече!" Тенко Тенев ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
Утрините тихи са моят кръст и моето човешко разпятие. Пред тях коленича пръв и се кълна в съзаклятие. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141
