"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
"Слънцето в мен" кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме. Тя е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч. "Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си" - казва Мария Иванова. Доказват го ... |
|
Като роза Прелитам като мъничка комета над родната земя и над Балканите. От Черното море солта попивам, на чайките лекувам раните... На Витоша пристъпям по морените, на мурите докосвам върховете. И птица ли съм или вятър, или на българската роза цветовете. Десислава Цветкова ... |
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" Димитър Петканов ... |
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
"Да се пише поезия е лесно - "искат се деветдесет процента самоубийство и десет процента талант", твърди в своята първа книга със стихове Виктор Иванов. Животът е безкраен и изгубен като любовта ("нека наричаме смъртта с истинските ѝ имена"), но апокалиптичното слънце се издига над нощта от най-тъмния коридор - този на сърцето. Мрачен, отчаян и радикален, като автомат, опрян в слепоочието на света - поетичен дебют, който няма да ви остави равнодушни." Васил Прасков "Издигане" е дебют, чийто автор изчака думите му да достигнат онази безплътна форма на съвършена поезия, ... |
|
Творбите в тази книга са подбрани по необикновен начин. Поетът Маргарит Жеков е направил приятелски избор от предишни и нови стихотворения на известния поет Георги Константинов. В книгата "Колхида", съдържаща над сто творби, има стихотворения, писани и преди десетилетия, и преди няколко месеца."Поезията е дълго плаване към мечтата. Поетът е аргонавт, който с години търси своята Колхида... Сигурно това е искал да напомни приятелят ми, поетът Маргарит Жеков, направил личен подбор от мои поетически творби, сътворявани в различни години. Представям ви тази книга с благодарност към него и с надежда, че моите ... |
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
Топла, смислена и внимателна, книга, "Гимназия на своя хълм" е сборник с избрани стихотворения на поета Гълъб Ковачев. Автор, който приживе стоеше встрани от литературните състезания и претенции и написа книги с прекрасна поезия. Стиховете в книгата са подбрани от редактора - Николай Милчев. Художник е младата илюстраторка Ина Христова. ... |
|
Поетеса с редица награди и най-голямото световно признание, чиито стихове се превръщат в песни на новото поколение, не просто текстове, а мисли въплътили в себе си модерната философия за смисъла на живота. Думите на душата ѝ са претворени в снимки със стихове, които докосват нежно кадифените струни на любовта и предизвикват чувствено трепета за живот. Изучаван автор на книги, аудио книги, снимки с поезия, песни и миниатюри на български и английски език. ... |
|
Петя Хантова е родена през 1971 г. в Петрич. Възпитаник е на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" - Благоевград и ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1998 г. е член на Адвокатска колегия - Благоевград и адвокат в Петрич. Носител е на Голямата награда "Романьола Мирославова" в Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" (София, 2018)."Понеже Животът ме блъска с награди и се мъчи духа ми да разпилее, ще му кажа, че вече всичко ми даде и тепърва... ще го живея." *** "Не намерих удобен подслон. Не успях да надвика словата, но от тях съградих ти дом - приютих там и вика, и ... |