Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Когато ме последваш Ще те призова в прозрачното... Ще чуеш само шепота на пеперудени крила... После ще е безтегловност и безгранична радост... Върховете не са недостижими, за онези, които познават летежа... Те са призовани да бъдат някъде, където ще възпламенят кладите на свободата, за да бъдем отново истински... Когато те повикам, ще се замислиш дали трябва, реално ли е... Не можеш да устоиш на онзи глас от вечността, отекващ в най-дълбокото... в сърцето... Дланите са по-интимни от голотата... Оголените нервни окончания, докосвани са от детайлите... на незабележими сенки, отразяващи се, само в очите... Когато ме ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
"Ще напиша кратко стихотворение и ще го изпратя на целия свят. А после ще се радвам на трите харесвания и ще си представям, че тримата дори го четат. Ще напиша кратко съдържание, колкото един живот. Рими за грешки и смешни прозрения, събрани в хартиен вързоп. Ще напиша кратко съдържание. Може и да му провърви. Недовършено ще заспи изречението. И ако има смисъл - друг ще го продължи." Мартин Петков "Още с първите стихове усетих, че авторът е от моята кръвна група - той гледа на света през сатирична призма. Без да се прави на интересен с ефектни постмодерни трикове, този поет пише за обикновените неща от ... |
|
|
Валентин Русанов е роден в гр. Троян, Ловешко през 1958 г., зодия Водолей. Завършил е медицина. Специалист по вътрешни болести, физиотерапия, мануална терапия, рефлексо и мико терапия. Представя свои стихове за печат от 2006 г. Негови стихотворения са включени в антологии и литературни алманаси. Издал е поетичният сборник "Рубинен кръг" (2010), сборника с литературни форми и изобразително изкуство "Банкова локва" (2014). Те са част от цикъла "Дърветата на Рая", към който е и романа му "Пътят към любовта" - трилогия (2020). Издал е фентъзи романа "Аномалията" (2020), ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
|
"В "Преводачът на света" приижда нежното ехо на детството. Съвременният свят си остава сложен, но когато теглиш чертата, той е и чист и красив. И лирическият аз на Теа Монева излъчва независимост, крехкост, умна свобода. Съзерцание и на голямото, и на малкото." Марин Бодаков "Ако нестихващите стихотворения на Теа Монева бяха парфюм, те биха имали чаровна ароматна комбинация: връхни нотки - смокиня, въздух от люляци, паяжина от светлина; средни нотки - талк от балон, корабно въже, първа снежинка, дървена врата; базови нотки - паметник от пясък, топъл тротоар, пръст, в която е посадена полярна ... |
|
|
"По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно - да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало... Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза - повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите "Записки под възглавката"), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток." Венелина Петкова "Какво ли не са побрали страниците на тази книга! Начала и морета, минало и настояще, падащи и летящи неща, луна и любов, ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
