В Можеш още сърце ще прочетете за една приказка с (не)очакван край. За двама души, които тръгват в различни посоки. Какво остава след като любовта си отиде?"Питаш ме: Ще се омъжиш ли за мен, казвам хиляди пъти Да!. Мечтала съм за този момент, откакто те срещнах. Ти си най-красивото нещо, което съм виждала, искам да видя живота само с теб. Трябва да махна пръстена от ръката си, връщам ти го обратно. Чувствам се по-лека от хиляди очаквания и изисквания." Цвета Тодорова "Днес чух една жена да казва: Не заслужавах всичко това, което той ми причини, но ще го преживея. Не съм се чувствала по-разбрана от ... |
|
Настоящата стихосбирка Още много пъти включва стихове на авторката Калина Пейчева."Бързо лети денят. Времето бързам да догоня, но все загубвам тази надпревара. Останала без сън и сила, разбирам, че за всичко има време, когато неговото време е. Бързай и отмятай хиляди задачи, тъй като времето лети, тъй бързо отминава и забравя хиляди мечти. Мечтите ни са дали своя дял в запълване на времето с вдъхновение и устрем, за нестигналото време не тъжи - то е отлетяло вече, но денят с ново време кани те в новите мечти." Калина Пейчева ... |
|
"Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие Кой сънува моя живот стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели. [...] И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма - и литературна, и философска тема, ето: География на съня. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика. [...] В призрачния ... |
|
"Синини на Шанел Еркин е опит за създаване на любовен пантеон от ежедневното. Експерименталният начин на поднасяне на текстовете и оформяне на книгата допълват идеологията ѝ. И докато Шанел ни провежда като гид между мраморните спомени и ронливите останки от възможното, над пантеона преминават облаци: бели, сини, розови, черни. И остават там като знаме за кратко." Георги Гаврилов "Книгата е фокусирана върху вечната тема за любовта, но предлага поетическия поглед на съвременен млад човек, като успява да преодолее преексплоатираните образи и да изгради въздействаща атмосфера. Интересни са ... |
|
"За автора всеки човек е малка вселена. Или всяка една вселена може да бъде открита в отделния човек, където е закодирана в умален мащаб безкрайността на всемира. Поезията на Д. Олегов представлява каталог на човешките емоционални състояния и духовни процеси. Тя разкрива механизмите, по които еволюират душите." Нели Лишковска Денис Олегов е роден през 1998 г. Публикувал е стихове в издания като LiterNet, Литературен свят, списание Пламък, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания) и други. За стихосбирката си Вечен чужденец (2020) получава наградата Димитьр Бояджиев, а през 2021 г. - и гранпри от ... |
|
"Книга - сърце. Момичешко сърце - влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но... в крайна сметка - феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики - в опит да е по-малко уязвима. Напротив - съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе." Камелия Кондова "Знаете ли, че многоточията летят? Това е така, защото същината на говоренето е в мълчанията между думите. Животът ни е поредица от гмуркания и ... |
|
В стихосбирката си Из дълбините виках цял живот Вениамин Пеев предлага поетично-философски прочит на смисъла и ценността на християнския живот и смърт. Това е осъществено през призмата на главните мотиви в Давидовия 23 -ти псалом, на който Пеев предлага в началото свой поетичен превод от еврейския оригинал. Според автора животът на лирическия герой преминава през "долината на смъртната сянка", за да достигне след своето драматично пътуване до желания изход. Memento mori В живота си безумно вечно спорим за слънцето, за любовта дори... В душите ни единствено гори съгласието за memento mori... Но можем ли ... |
|
"Не съм цитиращ човек. Не съм от летящите хора. Стъпвам на пръсти пред дома на мъртвородените. Аз съм просто слуга, който стърчи до простора с пъпната връв. И разрежда тъгата във вените." Сава Василев Сава Йорданов Василев е български литературовед и писател. Автор на множествено книги в областта на литературознанието, художествената проза, драматургията, поезията. Негови текстове са превеждани на френски, хърватски, руски и унгарски език. Преподавател във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий от 1990 г. Професор, доктор на науките. Главен редактор на алманах за литература, наука и изкуства ... |
|
"Елисавета Шапкарева е уважаван и утвърден автор. Към вдъхновяващата ѝ колекция от книги с лирика и хайку се прибавя новият ѝ сборник с хайбуни (жанр, съчетаващ кратка лирико-философска проза и хайку). Творческият поглед към света е задълбочен и откривателски, свидетелства за висока степен на самопознание като цел и смисъл на живота. Авторката е отворена към настоящия момент и с пестеливост на думите постига колоритност на сцените и психологизъм, с деликатни препратки към преживяното лично от нея, към интимния ѝ съкровен свят. Без словесна натруфеност и излишна претенциозност, чрез стилистичните ... |
|
"Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославейковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова незнайния поет, вдъхновен да споделя духа на поезията." Светлана Стойчева Илюстрации: Ирина Каракехайова. ... |
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
Малцина са днес у нас служителите на Словото, които съумяват да устоят на суетата и да не се отклонят от пътя, по който ги е повел талантът. А на този път, ако останеш верен на природата си и безучастен към изкушенията на времето, ще срещнеш и разпознаеш хората, които са твои събратя по кръв, ум и перо. Кои са те в този втори том от Моите истории на Георги Борисов? Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Никола Радев, Алек Попов и Деян Енев, Севда Севан, Божана Апостолова, Красимир Дамянов и Влади Киров, Кирил Кадийски и Георги Господинов, ... |