Не е честно! Земята отвори паст и те взе. Лакомо се нагълта с добродетели, от нас останаха кокали. Сега сме сенки от плът, а сърцата ни са оглозгани. Радина Манолова "Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината - през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката. А истината - споделена с читателите - принуждава душата да расте!" Камелия Кондова ... |
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
"Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. Прочетете тази книга. Прочетете всичките ѝ книги." Ана Цанкова "Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на ... |
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
Литания е третата поетична книга на авторката Бина Калс и съдържа 48 стихотворения."Още не съм завързала ветровете, които ми пречат да се приближа към Теб. Мисля за пораженията от горчивата вода, но се радвам на тишината около мен, на цялото мирно творение. Не съм ли кърмаче, което търси мляко за утеха, вкусва живота за първи път и се удивлява на непресъхващия му корен? Поливам дървета с лична история, ям плодовете им, но има дни, през които трудно удържам тежките им пространства и изпитвам вина. Сълзите на нашата радост са на върха на планина. Към него се изкачваш сам." Бина Калс Бина Калс е родена на 15 март ... |
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
66 стихотворения за Освобождението и Русия. Живеем във време, което с лекота слага етикети и зачерква всичко. Дори националните празници са повод за разединение, вместо да ни обединяват и сплотяват. Тази книга събира 66 поетични творби, които интерпретират по различни начини темата за Освобождението и ролята на Русия в него. Целта ѝ не е да възпламенява огъня между русофили и русофоби. Нито да провокира дискусии кой поет има място в нея и кой - не. Нито да става повод за ново разделение и охулване, докато в крайна сметка се лишим и от последния реален авторитет или национална светиня. Тази книга иска да припомни ... |
|
"Стихотворения - прозорци към града, но и към света. Прозорци към себе си, но и към другия (другите). Към светлината на утрото, но и на нощта. Градска поезия с вселенски измерения." Петър Чухов "Иван С. Вълев е направил майсторска книга за любовта. Точни стихове, на места достатъчно болезнени, с цитати от любими артисти. Биха били страхотни текстове на песни. Нищо излишно... Страхотен..." Свилен Ноев Иван С. Вълев е роден през 1984 година в град Сандански. Лауреат е на различни форуми, между които са националният конкурс Петко и Пенчо Славейкови, гр. Трявна и поетичният конкурс по случай 130 ... |
|
Откровени и интимно-иронични, стиховете в дебютната стихосбирка на Светла Чимчимова Абсент с лавандула обръщат погледа ни към нас самите, докато търсим авторката между редовете. Филигранна поезия, която извайва образност, създадена да вълнува дълбоко, да предизвиква, да разкрива с характерната за Светла дълбока лекота и фриволна наглед сериозност. Една поетична музика, която разказва приказни истории, извеждайки ни извън безличния свят и връщайки ни отново в него, за да го открием различен. Аристократична, различна, запомняща се, лична за всеки от първия стих... Илюстрации: Ивелина Чолакова. Светла Чимчимова е от Бургас. ... |
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |