"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите. Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30. И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър. Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо ... |
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
Една книга извън правилата, изтъкана от любов, но не любовна – различна като лицето на идващия срещу тебе. Едно необичайно пътуване към културата на емоцията и емоцията на културата. Стихове за по-високите от 1 километър. Бъди необикновен – прочети тази книга! ... |
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
Петата белетристична книга на Олга Шурбанова „Вкус на Моцарт“ е своеобразно продължение на предишната – „ Лично време “. В нея времето отново е лично, то тръгва от познатата ни вече софийска интелигентска фамилия, за да ни отведе при хора и събития, които по един или друг начин са олицетворявали българската духовна среда в наглед „най-застойните“ години на ХХ век. Писателката обрисува Моцартовата същност на това нейно и наше общество, което не ще да знае за Салиери, с такова психологическо проникновение и ярък колорит, че изпитваме илюзията за онова „вече видяно“, дори и да не сме го зървали никога. Магията на книгата, ... |
|
Сигурно не е толкова лесно, след като си прочел стотици хиляди страници (от ученическа и студентска поезия до най-високите образци на световната поезия), да съставиш собствен том. Но Светлозар Игов е направил точно това - събрал е в една книга най-добрите свои стихотворения, създавани през годините 1963 - 2002. "Поетичните периоди" в неговия живот (циклите Критика на думите, Високи води, Там, Атически нощи, Отсъствие, Монолог за два гласа и т.н.) тук присъстват един до друг, създавайки нов и любопитен за читателя образ на автора, основно познат като литературен критик и историк, а дори и като чудесен прозаик ( ... |
|
Ако и за секунда се усъмните, че имате истинска котка, значи нямате такава... Твърде много хора днес са свикнали със скучните котки масово производство, които може да пращят от здраве и питателни витамини, но и на малкия пръст не могат да стъпят на добрите стари едновремешни котки. Кампанията в полза на Истинските котки цели да промени това, като помага на хората да разпознават Истинските котки при среща с тях. На същата цел служи и тази книга. Кампанията в полза на Истинските котки е против котките ментета. Целта на истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките ... |
|
"Хора идват и чукат на вратата ми - доста народ наистина - и ми казват, че Записки на стария мръсник ги възбуждат. Един бродяга ми мъкне някакъв циганин и жена му и ние си лафим, плямпаме глупости, поркаме си до среднощ. Телефонистка от международните линии от Нюбърг, Ню Йорк, ми праща пари. Иска да спра да пия бира и да се храня добре. Получавам писмо от някакъв смахнат, който се подписва Крал Артур и живее на Вайн Стрийт в Холивуд и му се ще да ми помага за колонката. Един доктор чука на вратата ми: "Чета вашата колонка и мисля, че мога да ви помогна. Работил съм като психиатър". Отпратих го." Чарлс ... |