"Йоаникий трябваше да върви и да върви. Трябваше да сръчква заспалите, да ги подритва, да им подвиква. Да ги буди от вековната дрямка. Трябваше да дава духовно рамо, там където то не се усещаше, да им чете Евангелието и да го тълкува на прост език, да кръщава и опява. Трябваше да ги лекува с блага дума и билки, да ги учи да ашлаидисват и подрязват дървета и лози, да приготвят зимнина... Понякога удряше - като онзи оскотял от немотия колар или като нещастния ням крадец. Трябваше да им шепти страшни думи, да проси пари за бунта, да ги плаши, че ако не дадат, ще ги последват Божии и човешки наказания. Трябваше да ... |
|
Имате ли и вие чувството, че средствата за масова информация често ви манипулират и лъжат? Тогава сте като повечето хора. Доскоро тази целенасочена манипулация на гражданите с изкусни пропагандни техники беше презрително отхвърляна от водещите медии като поредната "конспиративна теория". Сега обаче един вътрешен човек разбулва онова, което се случва зад кулисите. Днес журналистът Удо Улфкоте се срамува от дългогодишната си работа за Франкфуртер Алгемайне цайтунг. Преди да разкрие тайните мрежи и скрити ходове на властта, авторът си прави последователна самокритика. Той за пръв път признава как е преиначавал и ... |
|
Втората книга от хитовата поредица "Хартуел" на Саманта Йънг - история с много страст, предизвикателства и изкушения. ... Бейли Хартуел има много причини да се чувства самоуверена - собственичка е на успешен бизнес, има чудесни приятели и мило гадже, макар връзката им да е в застой вече няколко години. Единственото предизвикателство в живота ѝ е секси бизнесменът Вон Тримейн. Тя го мисли за студен и надменен и предполага, че той я мисли за глупава провинциалистка. Но когато на Бейли ѝ се налага да преживее едно от най-големите разочарования в живота си, Вон се оказва един от хората, които ѝ ... |
|
В петата част от серията Гералт се отправя на пътешествие, което ще го накара да премине през огън, за да достигне целта си. Войната е в разгара си. Армиите на Северните кралства отстъпват пред настъплението на Нилфгард. Сключват се съюзи, извършват се предателства. Светът изгаря и изглежда, че никой не може да го спаси. Загърбил унищожението около себе си и излекувал раните си, Гералт от Ривия, Белия вълк, се отправя към Нилфгард. По пътя ще срещне неочаквани съюзници и ще бъде принуден да мине през огъня, за да намери Цири. Книгата е част от поредицата Вещерът на издателство Сиела. Изданието е с красива цветна ... |
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова, редактор " ... |
|
Класическо викторианско философско фентъзи. Странен гарван с чудноват изказ подмамва младия Вейн в един отвъден полупустинен свят, където той не помни своето име; свят на чудовища, великани, магьосници и омагьосани деца. Още в началото се мяркат пръстенът с около в него, неугасващият огън сред мрака, думите, пазещи истории, хора, времена и места. Преди древните саги и приказките да привлекат вниманието на Толкин и Луис, Джордж Макдоналдс и по-младият У. Морис се потапят в света на митовете и започват да публикуват своите предания. Морис е воден от вярата си в едно бъдещо хармонично общество и се обръща към образите на ... |
|
"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |