Трогателен разказ за съдбата на малките хора, които живеят на сръбско-българската граница, попаднали във вихъра на политически игри. В едно малко селце в полите на Стара планина, там, където сръбско-българската граница диша и се движи със завоите на историята, се разгръща дълбоко човешка и драматична летопис. Това е разказ за малките хора, принудени да оцеляват сред политически вихрушки, за обикновените съдби, вплетени в съдбоносни промени. Героинята на този роман ни повежда през бурите на своето време - от края на Втората световна война, когато селото сменя властта си - германците отстъпват, идват българите, но за ... |
|
"Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е ... |
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
През 1982 г. се ражда Ким Джийон: обикновено момиче, наречено с едно от най-разпространените корейски имена. Порастването ѝ преминава през низ от потисничество и отхвърляне от самото ѝ раждане във всички аспекти от живота ѝ, при това не само от нейното семейство, но и от обществото като цяло. Вече самата тя майка, Джийон се принуждава да напусне работа, за да се грижи за новородената си дъщеря (както се очаква от повечето корейски жени). Скоро обаче са налице странни симптоми, които започват да притесняват съпруга и роднините ѝ: чрез нея сякаш говорят други жени - живи и мъртви; познати и непознати. ... |
|
Когато си щастлив, се случват чудеса. Сякаш в имението Драниц най-сетне се е възцарило спокойствие. Франциска отново е намерила своя дом, а в лицето на Валтер - и своята голяма любов. Нейната внучка Джени прави всичко възможно, за да осигури бъдещето си със стария имот и е щастлива с Ули, който успешно развива бизнеса с лодки под наем. Но за съжаление, не всичко е толкова розово - новоткритият ресторант не работи както трябва, а при строителните дейности в подземието се натъкват на находка, която съживява духа на отминалите времена. Франциска се опасява, че разкритото би могло да има нещо общо със сестра ѝ. Да, тя ... |
|
Серина Парис е сирак, вълк без глутница и единствена по рода си. Тя е първият хибрид между човек и върколак и появата ѝ би трябвало да сложи край на вековната вражда между видовете. Но вместо това Серина се превръща в мишена на безмилостни политически машинации между върколаци, вампири и хора. Враговете я обграждат от всички страни и младата жена има една-единствена възможност пред себе си - в случай, че той се съгласи. Като Алфа на глутницата на Северозапада, Коен Александър изисква подчинение. Неговата власт е толкова абсолютна, че само глупак би заплашил партньорката му. И няма значение дали Серена отвръща на ... |
|
Оля Ал-Ахмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Автор е на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки Огледало и Черното кокиче. Завършва СУ Климент Охридски в София, специалност Арабистика и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като Преса, 24 часа, Труд, Новинар, Стандарт, Тракийско слово, Словото, Трета възраст, Марица и други. През последните години е била специален кореспондент за Русия ... |
|
Сараево, 28 юни 1914 г. След неуспешен атентат с бомба следват смъртоносни изстрели от Гаврило Принцип по австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи. Съдия следователят Лео Пфефер е натоварен с разследването. Той е разпънат между сериозни лични проблеми и настоятелен натиск от Виена да докаже участието на Сърбия В атентата и така да осигури оправдание за обявяване на война на омразната балканска страна. Доказателство за участието на организацията Черната ръка, действала по поръчка на сръбското правителство, следователят обаче не може да осигури. Да не би атентатът да е бил ръководен от Виена? ... |
|
Тази сянка под червената скала е роман за американската мечта и нейното сбъдване, или пък несбъдване, на Балканите и в Америка. Също така роман за един любовен триъгълник, с криминален оттенък, в който третият остава невидим. Психологическа драма, която се разиграва в България, в Съединените щати и във виртуалното пространство, на фона на важни исторически събития - от лагера в Ловеч в началото на 1960-те, до турбуленциите в България през 1990-те, годините на прехода, и живота на българската имиграция в САЩ по онова време. Книгата е променена и разширена версия на романа Човекът и сянката, публикуван през 2012 г. ... |
|
Какво ни крепи, когато домът ни бъде отнет? Когато миналото е белязано от загуба, а бъдещето е несигурно? В Моите приятели Хишам Матар - носител на наградата Пулицър - ни въвлича в история за трима изгнаници, които намират утеха един в друг. Дълбоко личен и изящно написан роман за загубата, приятелството и неунищожимата връзка с родината. Либийски студент, изпратен да учи в Лондон, преживява съдбовна нощ, която завинаги ще го откъсне от дома. В чуждата страна той среща двама сънародници - спътници в едно дълго изгнание, белязано от политическо насилие, раздяла и непреодолима носталгия. През спомени, разговори и ... |
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |