Това е поредният австрийски роман, който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта. Нещо повече - той е трилър, а с него Паулус Хохгатерер печели литературната награда на Европейския съюз (ЕС) за 2009 г. В предговора си "Страхът и неговите метастази" Пенка Ангелова обръща внимание на един синдром, особено актуален в днешния свят: заличаването на границите между нормално и анормално, появата и изследването на страха, насилието, смъртта... Всъщност едва ли е случаен и фактът, че Хохгатерер е австрийски писател и психиатър, както спечелият литературната награда на ... |
|
Роман в дванайсет епизода. ... Двама протагонисти са обсебени от една необичайна страст към превращения, към идентификация с извършителя и престъпника. Едното превращение е в извършителя на престъплението, за да го разкрие, да предизвика необходимия катарзис в него, да предизвика и съвестта му. Другото превръщение - в извършителя, за да го залови, респективно унищожи. Тези два феномена се превръщат в система на две общества и политики, в готовността на двете общества да манипулират и инструментализират отделната личност в полза на политиката. Възможно ли е един човек да се откаже от собствената си идентичност, за да ... |
|
"За малко повече от век - от Покръстването (864 г.) до завладяването на Източна България (971 г.) народът ни преживя един от най-драматичните периоди в многовековната си история. В книгата си "Царство и страдание на българите" писателят Димитър Делян ни поднася една великолепна художествена интерпретация на иначе малко суховатите, понякога противоречиви и най-често тенденциозни сведения на източниците. Постигнато е напълно автентично звучене в речта и духа на епохата, което долавяме в образите на исторически и художествено сътворените персонажи. Да се напише един правдоподобен и с ясно послание ... |
|
Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
„Разказите на Иван Благоев са изпълнени с финес и лекота. Пъргавата мисъл е облечена в простичката дреха на една като че ли привидно без особено значение случка. Авторът умее да ни ангажира; моралната алтернатива е напоена с жизнен сок, защото той притежава дефицитната способност да разказва чрез обертонове. При него ехото е по-силно от директния удар – катарзисът е постигнат, а гордиевият възел – разсечен без брадва.“ Рашко Сугарев Иван Благоев е роден на 22 май 1944 г. в с. Банево, Бургаско. Завършил е Минен техникум и Университета на живота. Автор е на сборниците с разкази „Земни хора“, „Пътека към изгрева“, „Парите ... |
|
Кнут Одегард е роден на 6.11.1945 г. в гр. Молде, Норвегия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г. Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски. През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена ... |
|
За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
Милена Цанкова - Хомменга завършва „Националната художествена академия“ през 1986 г. Работи като преподавател по графично рисуване и история на изкуството в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и Националното музикално училище "Любомир Пипков". Член е на ABUJET - българската секция на пътуващите писатели и журналисти. От 1992г. живее и работи в Нидерландия. Тя е член на Професионалния съюз на холандските художници. Осъществява проекти, свързани с комплицираните взаимоотношения в обществото и връзката между природата и човека. В момента реализира един мащабен проект, тематично свързан ... |
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. ... |
|
Разкази ... |
|
„Николай Пенев предлага своите „попътни" мисли без претенции и закани към литературните Хималаи. Но скромното авторско убеждение, че „все някой" (пък било то и десетина читатели) ще сподели и прозре посланията му, е и своеобразен атестат за самочувствие. Това е наистина една лекокрила попътна книга - сдържана, премерена и чистосърдечна. В нея диша неизмислената атмосфера на делника, там няма и следа" от литературност, от страниците ѝ се доловя полъха на живия вятър, запратил досадни прашинки в окото и разбъркал със смях подредената шума на битието." ... |