"Едно парче от гърдите лети с птиците. Понякога е само вятър. Друг път черното телце на мравката го мами в твърдата си решимост да построи къща. Понякога среща друго небе и цветовете им се прегръщат в красива мъглявина – сякаш стъпки от танц близо и надалече. Или пък израства градина. Случва се в тази градина никой да не скърби. Може да е благословията." Екатерина Григорова ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
Колкото е познат като историк и задълбочен изследовател на алевитството, Реха Чамуроглу е толкова предпочитан и като романист. Романът му "Шах Исмаил" изпраща читателя в XXV век. Събития, които започват с раждането на Шах Исмаил, продължават като кръвопролитен процес до превръщането на една секта в държава. Този роман е не само разказ за една от значимите личности в момент на пречупване в хода на историята. Той отразява и един процес, в който се пише една нова история. В едно августовско утро Исмаил каза на Неджем:"Животът ми мина в сън. Несими, Фазлуллах, Саббах, Исмаил, Аттар, дядо ми Ажюнейд, баща ми ... |
|
"Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други - с други хора, трети - биха могли да се случат, а четвърти - толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една-единствена история - моята история, която сега след толкова години ми извежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си..." Павлин Павлов Историята в книгата своеобразно продължава в страниците на "Записки от оня свят". ... |
|
Стихове, мисли, посвещения... ... Наситена с ефирна поезия във формата на кратки стихове от цял свят, тази малка книжка е посветена на нашите майки и на любовта, която им дължим. "Мила майко, име сладко, най-безценно мое, драго, най-голяма чест и благо." Петко Славейков Сърцето на майката е бездна, в дълбочината на която винаги ще намерите опрощение." Оноре дьо Балзак "Господ не би могъл да бъде навсякъде, затова е сътворил майката!"Еврейска поговорка ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър. "Ако ви е омръзнали от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов ... |
|
"Старият художник Платно, палитра и триножник. Останалото – колорит. Навярно старият художник след миг ще се превърне в мит. Пейзажът го унася в дрямка със вятъра, кавал надул... Дали животът беше в рамка или пък само в паспарту? Ще сложи той последна четка, което всъщност е черта – дойде часът за равносметка и край на всяка суета. Дърветата се обезлистят, остават птиците без глас и някаква тревожна истина ще стигне може би до нас. Не с четка, а в ръка с тояжка под тегнещия небосвод художникът излиза от пейзажа на собствения си живот." Васил Сотиров ... |