Историята на българската литература тепърва ще открива истинската стойност на една уникална личност със свое неповторимо присъствие сред ярката плеяда от художествени творци на нашето съвремие. Поет и преводач, разказвач и романист, драматург и публицист, Стефан Гечев бе преди всичко интелектуалец от най-висок ранг, свободен дух, устремен към тайните на мирозданието, отдаден изцяло на собствените си идеи. Скромен като личност, дистанциран напълно от тщеславието и популярността, Стефан Гечев ни остави творбите си, от които ние ще имаме все повече нужда. Този том от поредицата "Съчинения в 5 тома" съдържа романа ... |
|
Третият том от съчиненията в пет тома от Стефан Гечев го представя като майстор на разказа. Освен творбите от сборниците „Осъденият на сеньора”, „Жестоката благодетелка”, „Престъплението на улица „Бивша Преспа”, „Шегите на случая”, „Бунтовникът от 4018 година”, Насекомите и ние” са поместени и разкази, публикувани в периодичния печат, а също и непубликувани. ... |
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
|
"Един истински бестселър в криминалната ни литература. Убийства, престрелки, преследване с коли, мъчения, сблъсък на престъпна групировка с не по-малко престъпния бизнес, намеси в голямата политика. И всичко това предадено чрез ярки, човешки драми на обаятелни образи, със силни характери. Отвлечени са най-близките хора на самия..., а той е от недосегаемите, с големите пари, и тогава става жестоко и страшно... И ако съдбата хвърли живота на един млад човек между неумолимите мелнични камъни на съвремието, този истински син на дивата природа, не може да не загине. И защото чувствата са истински и нечовешки силни, какво ... |
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
Детска литература за възрастни! Защо не? Второ издание. ... Тя е Лулу. Ако я поканиш да живее в библиотеката ти, за нула време ще видиш как "възрастните тревоги" се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Лу ще те заведе на частен урок по нежност при една къпина, ще ти покаже как се става прозрачен, защо "нещастие" произлиза от "неща" и какво се крие в сънните албуми. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много несериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат. Лу е нарисувана от италианската художничка Ромина ... |
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския Гулаг, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството й? Това е ... |
|
Тази малка книжка с цитати и афоризми има за цел да вдъхнови теб, читателя, да се радваш на живота, такъв, какъвто е. Не чакай "утре". Пресегни се и вземи сладоледа си сега, преди да се е разтопил. Има нещо много забавно, вълнуващо и авантюристично, да "започнеш вечерята с десерта". ... |
|
Журналистката Бари Травис е озадачена и притеснена - какво би могла да каже на една жена, която току-що е загубила детето си? Как би си позволила да предложи разбиране и помощ, каквито явно очаква от нея не друг, а... Първата дама на САЩ? Но притеснението на Бари преминава в истински шок, когато съпругата на Президента й дава да разбере, че вероятно смъртта на детето не е случайна, и че тя иска от Бари да направи журналистическо разследване, без да издава кой е в основата му. Потресена, но и заинтригувана до крайност, непреодолимо изкушена да направи професионалния удар на живота си, Бари се съгласява. В трудно спечелен ... |
|
Книжа втора от поредицата "Джорджина Кинкейд" ... Сякаш любовта и без това не е достатъчно трудна! Представете си да не можете да докоснете гаджето си, без да изсмучете душата му. Добре дошли в света на Джорджина Кинкейд - не особено ентусиазирана от работата си сиатълска сукуба, която винаги се озовава във вихъра на някоя свръхестествена интрига. Любовта наранява и никой не знае това по-добре от Джорджина Кинкейд. Тя е сукуба, която получава енергия от удоволствието на мъжете. Не може да се отрече, че да си безсмъртен и да можеш да приемаш каквато си поискаш форма, е повече от страхотно. Обаче е абсолютно ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |