Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
Светът е устроен така, че каквото и да правим, да не можем да го устроим по друг начин. Но науката сякаш забрави, че това твърдение е оборимо и колкото повече навлизаше в непознатите за нея дебри на микрокосмоса – света на елементарните частици, в макрокосмоса – Вселената, която винаги поднасяше все по-нови и по-нови изненади, та дори и историята, за която някои възкликнаха, че вече била завършена, толкова повече се чувстваше като изгубено дете в големия град. Най-малките частици окончателно отказаха да се поберат в представата й за тях самите, че водещи университети се принудиха да търсят за сътрудници хора с ... |
|
"Най-добрият публицист сред адвокатите, най-добрият адвокат сред публицистите". Михаил Екимджиев със сигурност може да кандидатства за тази титла, макар че едва ли му е нужна. Един от най-известните правозащитници в България си е спечелил име на авторитетен адвокат много преди да открие страстта си към публицистиката. А публицистичният му талант е тъй очевиден, че го признават дори обичайните му опоненти от властта. Сборникът съдържа 18 от статиите на Михаил Екимджиев, публикувани в периода 2004–2008 г. в различни медии – вестниците "Труд", "Дневник", "Сега", както и в ... |
|
Загадъчен и мрачен къс скали, обвеян от легенди за скрито съкровище - това е островчето Рагид Айлънд. До тук е приликата с добрите стари приключенски романи. Нататък - започва истинския ужас. Един решителен мъж организира най-мощната и високотехнологична експедиция до острова, предизвикан по-силно от тайната отколкото от очакваното злато за два милиарда долара. Въоръжен с повече компютри, отколкото би притежавал някой университет, д-р Хач влиза в битка с дяволската изобретателност на гения, който преди три века е създал чудото - и проклятието - на потайния остров. Стъпка по стъпка изследователите потъват в мистерията. Но ... |
|
Анонимен куриер подхвърля в двора на Нюйорксия природонаучен музей скъсан омачкан пакет. Биотерористична атака? Когато паниката утихва и става ясно, че заплахата е блъф, директорът на музея с ужас разбира, че е получил обратно откраднатата неотдавна уникална колекция диаманти... стрити на прах! Кой би извършил подобна гавра с неоценимо съкровище, у кого е натрупана толкова иронична злоба и неудържима ярост? И с каква цел е изпратен "подаръкът" - предупреждение? Закана? Назрява огромен скандал, но той е нищо пред вероятността да изплуват забравени тайни, които застрашават авторитета - и живота - на много хора. За ... |
|
Навярно всеки ще се съгласи, че което и да е откритие, сътворено от човешкия гений, може да бъде използвано както за благото на човека, така и в негова вреда. С обикновената брадва може да построиш дом, да издигнеш църква, а може да отсечеш глава или ръка. Ножът с метално острие може да реже хляб, но може да пререже и нечие гърло. Книга от поредицата Слепия. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Стихотворният сборник съдържа най-доброто от този неподправен, истински – едновременно мъжествен и лиричен поет, свързал почти целия си живот с Варна. Скромен и ненатрапчив в изявите си, този автор има своето в българската поезия от втората половина на двайсти век. ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... Солидният том с поезия от Чавдар Добрев е първият от осемте, чрез които издателство „Захарий Стоянов" представя известния литературен и театрален критик, изкуствовед, есеист и литературен изследовател. Повечето от авторите, които повече от четвърт век са писали за поезията на Чавдар Добрев, отбелязват неговото стихотворство като сензация или странен каприз на един вглъбен във фундаменталните проблеми на духа интелектуалец. "Зная, че си отивам от тази земя а кръвта се бунтува и тревата зове, скритият кошер в дънера ме лъскае. Колко просто е да кажеш: ... |
|
В представителния том известният поет и преводач е поместил най-доброто от поезията си, създавана през годините. Лиричен и мисловно устроен, този поет винаги е имал своите почитатели. Подобно издание ще бъде истинска радост за тях. "На попрището жизнено в средата, на половината от вчера и отвъд... Това е цяла вечност! А следата от всичко друго е сега на съд. Но трябва ли да се упрекна в нещо, когато просто исках - да съм жив! А всичко друго е - сърце горещо, нагоре към венеца мой... трънлив." ... |
|
Стихосбирката представя поетичния свят на Тодор Копаранов, изпълнен с доброта и човечност. Тази поезия ни заразява с чистота и откровеност, със съкровената интимност на преживяванията и размислите. Поръка към ближния Сняг вали от кичестата круша - едър, ароматен майски сняг... Поседни до мене и послушай как се ражда новият рояк, как се стрелва, как бучи, как стене, как превзема слънчевата вис... Поклони се, паднал на колене, засвири на тънък крушов лист!... ... |
|
Варненският автор се представя с разкази, чиито сюжети са почерпени от живота, есета, посветени на писателския труд, преводи на любими руски поети. ... |
|
Кой докара това стълпотворение, недоумяваше Молнар, Вие ли? Аз, отвърна Малвин. Каза, че вече нямала доверие на полицията, затова алармирала и таксиджиите, както един неин столичен колега, който бил нападнат, ама и тия всичките са от един дол дренки, искаше да продължи, но лейтенантът не й позволи да завърши изречението, с ръката си стори едно движение, което Малвин изтълкува недвусмислено, и макар в душата си да се противеше, тя му се подчини. Пак добре, че се сети, помисли си в обятията на мъжа, накрая току-виж ме разцелувал. По-късно Молнар обясняваше ситуацията ето как - той бил позволил жената да се хвърли в ... |