Истинското му име е Хосе-Мануел Томас Артур Чао. Родителите му са испанци, отдадени на музиката и изкуството, а той се ражда в Париж на 21 юни 1961 година. Стилът му е смесица от пънк-влиянието на идолите му "Клаш", етномотиви от Южна Европа, Карибите и Латинска Америка, фламенко, алжирското "раи", купонджийски текстове и висок емоционален заряд. Ману Чао пее на френски, испански, португалски, английски, а понякога и на руски. Антиглобалист и бунтовник по душа, музиката му прекрачва географски граници и жанрови категории. Активист и с леви убеждения, той най-често разказва за живота, любовта и ... |
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
Двуезично издание на български и чешки език ... Тереза Рийдълбаухова (1977, Прага) завършва чешки език и литература и френски език в Карловия университет в Прага. През 2007 г. защитава докторат по чешка литература. Понастоящем преподава чешки език към Катедрата по славистика в Сорбоната. Автор е на три стихосбирки: "Сини ябълки" (2000), "Една дълга нощ в Бискупов" (2005), "Дон Витор си играе и други стихотворения" (2009) и поемата "Образ на девичи плач" (2002). През 2001 г. създава в дома си на Лоретанския площад Литературен салон, в който участват както чешки, така и чуждестранни ... |
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
|
Сузана Тамаро е родена в Триест през 1957 г. Първият й роман "С глава в облаците" е публикуван в 1989 г., но истинският успех на младата италианска писателка идва с "Върви накъдето те води сърцето" (1994). Преведен на повече от 20 езика, оглавил ред авторитетни класации, романът достига шеметния тираж от 5 милиона екземпляра. Този световен бестселър става най-продаваната книга в Италия през XX век. По него Кристина Коменчини създава филм с Вирна Лизи в главната роля. През 2008 г. излиза "Луизито. Една любовна история" - отново за мъдростта на сърцето и неведомите нишки между живите същества, ... |
|
"Това произведение ми е особено любимо, защото е частица от моя живот. Потъналият свят на младежките ми години в Будапеща в епохата на сталинизма. Ярките образи на хора, сякаш създадени да оцеляват, някои от които ми бяха доста познати. Срещата ми с музиката на Вагнер и литературата, впускането в едно голямо духовно приключение и внезапният разрив, символично представен от преминаващ джип с английското знаме. Когато завърших историята, дълго време имах чувството, че съм направил подарък на самия себе си..." Имре Кертес "Тази история описва по лаконичен, проникновен и завладяващ начин пробуждането на ... |
|
Да се посмеем или поне да се усмихнем! Малко изтънчен или малко пиперлив хумор на никого не е излишен. И все пак... "Светът е оцелял, защото се е смял!" Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
Дълбочината на нещата, тяхната същност - Старите Клоуни на Нашия Свят... Изплъзват се, крият се, понякога изчезват за дълго, но когато отново потънем в човешките си неволи, те се връщат, за да погалят сърцата ни и да ни озарят с неизменчивостта си и с вечния си смисъл. Истинската обич и истинската красота съществуват като че ли извън времето, на някое сюрреалистично място, скрито от очите на света. Място, като онова, наречено Къщата на Клоуните, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Спокоен, грижовен мъж без име, заровен в древните книги и тяхната мъдрост, и неговата неземна мълчалива жена, потопена ... |
|
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от ... |
|
Светът е обединен под крилото на световното правителство. Обществото на новите хора се гради на осъзнаването за смисъла на съществуването им. Развитието на технологиите се дължи на здравословно умерено равнище. Властта се дава на тези, които не я искат. Страна криза изисква отговор на въпроса за първопричината, стояща зад всичко случило се от появата на човека до непрестанно променящата се константа настояще. ... |
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата." Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от ... |