"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
"Младият поет (с награда “Южна пролет” за стихосбирката “Ток”) и криминален журналист в програма "Хоризонт" на БНР Стоил Рошкев днес ни изненадва с широкоформатна проза, носеща малко необичайно посвещение: “...на последния наборен войник в Българската армия”. На пръв поглед романът “Жени по китайската стена” е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се съизмерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото. Рошкев обаче се опитва (и го ... |
|
Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман. Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен ... |
|
Двуезично издание на български и гръцки език ... Илиас Пападимитракопулос принадлежи към поколението на следвоенните прозаици, което се появява малко преди и малко след 1974 г., когато пада военната Хунта. Идентифицирайките се в много отношения с други писатели от същия период (Валтинос, Дука, Нолас, др.) той следва своята изцяло лична траектория в прозата. Може би поради характера си или поради значимостта на успоредната си есеистична дейност, той се утвърждава като еталон за новото, което идва. Даде свой отпечатък върху цялата гръцка проза и вдъхнови много млади свои последователи. По професия военен лекар, авторът е ... |
|
2000 забавни мисли, цитати и шеги. 120 хумориста и комици. ... "Професия хумор" е продължение на сборника "Големите майстори на хумора". Той носи същия дух, но в него са събрани само шеги и остроумия на хора, които са посветили живота си на смеха и са забавлявали хиляди от писалището, от сцената или от екрана. Тук са събрани многобройни нови цитати от хумористи, сатирици, комици и водещи на шоу програми, за които смехът е и призвание, и поприще. Някои от авторите са широко известни, а други не са толкова популярни у нас, но доброто забавление е гарантирано при всички! "На мен ми плащат за нещо, за ... |
|
Джак е на единайсет, когато берсеркерите изплуват неканени от мъглата и го пленяват. - Изглежда, че отвъд морето нещата се раздвижват – предупреди го Барда. – Строят се кораби, коват се мечове. – Това лошо ли е? – попита Джак, защото саксонското му село никога преди не беше виждало берсеркери. – Разбира се. Хората не правят кораби и мечове, освен ако не възнамеряват да ги използват. Годината е 793 сл. Хр. През следващите месеци Джак и неговата малка сестричка Луси са взети като роби от Олаф Едновеждия и свирепия му млад спътник Торгил. Заедно с гарвана Смело сърце те се впускат в напрегнато приключение в духа на “ ... |
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
"Очи, помръкнали и натъжени от ненужната обида, Не се опитвайте да спрете любовта - тя си отива! Ръце, претръпнали и отмалели от ласките предишни, Без никакво предчувствие за бъдност, сбогувайте се равнодушно! Сърце, заглуши, изтръгни всеки вик в паметта си, Щом си тръгнем, нека всеки да остане поотделно нещастен!" Из книгата Под редакцията на Владо Даверов. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Сигурно в бъдеще тези ужасни, обидни за цивилизацията събития, ще бъдат изследвани. Ще се избистрят фактите, ще се обобщят данните. Ще се направят военни и политически анализи със съответните изводи. Но това ще бъде поглед върху събитията от птичи полет и от дистанцията на времето. Едва ли някой ще узнае за чувствата и мислите, за страховете и надеждите на бизименния войник, паднал или оцелял случайно в тази мръсна война, както е ставало винаги. Времето избра нас." Петър Семов Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Личността на Пашата остава, и до ден днешен енигматична за българската общественост. Малцина знаят,че той е неразделна част от зародиша на организираната престъпност и пряк участник в най-висшето ръководство на СИК. Медиите винаги са го щадели. В основните три власти, Пашата твърдо поддържа здрави позиции и до днес. Това струва пари. А което не може да се купи с пари,се купува с много пари. Той познава прекрасно движещите механизми на сивата икономика и за него стопроцентово ще се говори много в близките години. Средите които го създадоха вече поемат управлението на държавата,а както винаги Генерала седи плътно зад ... |
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |