Скандална и достоверна история, разказана за първи път в Децата, които Хитлер отвлече. Лятото на 1942-ра. Югославия е под нацисткия ботуш и местните деца са подлагани на медицински прегледи, които да определят расовата им чистота. Ерика Матко - русокосо и синеоко бебе на 9 месеца - според оценките отговаря на всички изисквания за дете на Хитлер. Отскубната от родителите си, тя е изпратена в Германия и настанена при двойка, лоялна към режима. А името Ерика е заменено с Ингрид. Години по-късно Ингрид фон Ойлхафен започва да търси своите корени, което я отвежда в неочаквани посоки... Тя открива, че е отгледана като част от ... |
|
Мики Гибсън води съвсем обикновен живот - грижи се за децата си и работи за голяма фирма, която разследва данъчни и кредитни измами. Неочаквано обаждане от офиса я изпраща в дома на търговец на оръжие, избягал с парите на техен клиент. В запустялото имение тя попада на тайно помещение и трупа на неизвестен мъж. Като бивш полицай, Мики Гибсън веднага разбира, че нищо не е такова, каквото изглежда. Търговецът на оръжие не съществува и никой не се е обаждал във фирмата. Мики е станала жертва на измама и изведнъж се оказва заподозряна в убийство. Разследването е поето от полицията, а убитият е Хари Ленгхорн, бивш мафиот, ... |
|
Питър Грант мечтае да стане детектив в лондонската полиция. След като взема показания от свидетел на убийство, който се оказва призрак, животът му се преобръща. Питър привлича вниманието на главен инспектор Томас Найтингейл, който е начело на таен отдел за разследване на свръхестествени престъпления. Вълна от брутални и странни убийства залива Лондон. Това вече не е градът, който Питър познава, а град на чудеса и ужаси. Град на древни тайни, който е преследван от миналото си. Град, в който магията винаги се крие зад ъгъла и богове и богини крачат сред хората."Казвам се Питър Грант и бях стажант-полицай в онази могъща ... |
|
Декември месец в Стокхолм. Шведският министър на правосъдието е в опасност, а в същото време в метрото в Стокхолм е открита купчина човешки кости. Оказва се, че скелетът принадлежи на високопоставен финансист. Екипът на полицейски инспектор Мина Дабири е съкрушен след травмиращите събития от лятото, завършили със смъртта на техен колега. Полицаите за пореден път се обръщат за помощ към Винсент Валдер, който обаче се намира под все по-голямо напрежение. А когато под земята е открита нова купчина кости, екипът се изправя пред ново изпитание. Какво се случва в тунелите дълбоко под Стокхолм? И кой преследва министъра? ... |
|
В тази книга, сякаш сравняваща родината на автора Джеф Шинкер с многоезичната ситуация във Вавилонската кула, авторът сблъсква читателите с ексцесиите и перверзиите в сферата на труда и междучовешките отношения в неолибералния свят. Образите на безработни, измамници, интелектуалци и чиновници се размиват в мъглявината на реалността, в която истина и фикция са здраво слепени. Редувайки четирите езика, шестнайсет персонажа, въвлечени в тази реалност и осъзнали нейната нелепост, саботират живота си и живота на другите и изживяват епизоди, в които всеки ще открие, че не е на мястото си. Саботаж е книга експеримент, книга ... |
|
На фона на едно капризно лято в рамките на три дни и три нощи се разиграва не по-малко капризна история, в която неочаквани приключения и любовни афери с непредвиден край разстройват за кратко спокойния живот в чешкото курортно градче Крокови Вари. Магията на Капризно лято се крие не толкова в самата история, колкото в колоритното изграждане на героите, в пародийно пресъздадената провинциална атмосфера в годините след Първата световна война, в съвършения образен език и най-вече в тънкия, неповторим хумор. Всичко това превръща хумористичното романче на Ванчура, илюстрирано от знаменития чешки художник Йозеф Чапек, в ... |
|
Или как се сприятелих с един комар."Не е лесно да се напише колекция от пандемична проза, която въпреки тематиката си да се чете с лекота и увлечение. Иван Димитров се справя с това предизвикателство - в разказите му има шепа хумор и малко драматизъм, щипка абсурдизъм, но и социална ангажираност. Отчасти художествена фикция, отчасти публицистична хроника, този сборник е свидетелство за един период, който не бива да забравяме." Мартин Колев "Книга, на чието дъно жужи неутолимата жажда за контакт. Пък бил той не съвсем човешки. Бзззззззззз." Надежда Радулова Иван Димитров е писател, драматург, ... |
|
Всички бяхме в капан, историите ни - вече написани. Преди двеста години Пепеляшка отиде на бала и намери своя принц. И те заживяха дълго и щастливо! София Гриминс, както всяко друго момиче в кралството, знае приказката за Пепеляшка наизуст. Тя трябва да я знае, защото иначе наказанието е затвор, заточение или дори смърт. Във всяко домакинство трябва да има одобрен от двореца екземпляр на Пепеляшка, а годишният бал е задължителен за всички момичета, навършили 16 години. Неявяването е престъпление. Но София усеща, че има нещо нередно в този свят. Тя не желае да се подчинява сляпо, не желае да бъде "избрана", не ... |
|
Мойзес израства в семейство на земеделци, грънчари и рибари в бразилския Североизток, край бреговете на река Парагуасу. Останал без майка, той е отгледан от сестра си Лузия, която го възпитава строго в стремежа си да му осигури образование и бъдеще. Тя работи като перачка в местния манастир и непрестанно се бори с тесногръдието на общността, забравила миналото и корените си. Надеждата, че един ден всички членове на семейството ѝ, заминали от селото в търсене на по-добър живот, ще бъдат отново заедно, не я напуска. Но когато години по-късно преломни събития най-сетне ги събират, изниква въпросът могат ли да бъдат ... |
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква... или може би привлича? Мида е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата. Пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение - и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на ... |