Владимир Георгиев е роден в гр. Радомир през 1967 г. Юрист. Автор е на три книги в областта на банковото и борсовото право. Пише разкази от 1984 г. Неговото творчество е най-пълно отразено в електронното литературно списание "Литературен свят". Публикувал е във в. "Народна младеж", "Студентска трибуна", "Пулс", "Новият Пулс", сп. "Родна реч", "Пламък" и др. Негови разкази са поместени в електронни издания в България и САЩ. Награждаван е в конкурси. "Едно дете играе дама" е първият му сборник с разкази. ... |
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
"Животът на Вучето от понеделник до неделя" е нова за България в жанрово отношение книга. Както заглавието предполага, тя е "съшита" от блог-постинги, описващи ежедневието на героинята. Самите постинги са с напълно автобиографичен характер и са публикувани в личния сайт на авторката в периода 2014 - 2016 година. Вучето е леко алкохолизирана, с цинична нагласа към живота и човешките взаимоотношения и крайно неудовлетворена от работа си като университетски преподавател. Тя е 40-и няколко годишна, живее сама със злата си котка и има гадже, което е с 20 години по-млад от нея. Повествованието не следва ... |
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
Разкази по действителни случаи. ... "Разказите в тази книга са частици от мозайката на едни години, които някои днес си спомнят с умиление, други - с досада, гняв или омерзение. Авторът им остава далеч и от едните, и от другите. За него те са само част от живота - такъв, какъвто го е живял в друго време и на друго място. Акушер-гинеколог по професия със специализация в проблемната бременност, той безпроблемно е износил своите спомени от 70 - 80 -те години в България. Споделя ги леко и непосредствено, с неизменното си чувство за хумор и самоирония, което в живота често го прави център на вниманието и любимец на ... |
|
В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
|
В новия си роман "Нощта е също слънце" Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни - талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време - времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой. Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ... |
|
Неназована балканска държава, в която всички говорят български и по български са готови да оцеляват, е управлявана от бивши контрабандисти на културни ценности, които издигат историята в култ, за да създадат у хората усещане за добруване и значимост. Сигурността и всенародното щастие са гарантирани от строго охранявана реална и виртуална граница, контролиран интернет и вездесъщите лозунги "Нашето минало е нашето бъдеще". Мъглявото, но героично минало е основен инструмент, с който властта оправдава абсурдите на настоящето, липсата на бъдеще и притъпения до замръзване инстинкт за добро и зло. В Народната родина ... |
|
Стихотворения за палави деца. ... С предишните си две книжки "Цвете в саксия" (1990 г.) и "Да погалиш таралежче" (1991 г.) писателят Васил Сотиров смята, че се е отсрамил пред двете си деца, а с настоящата книжка възнамерява да се отсрами както пред вас, така и пред всичките си внучета. ... |
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |