"В "Преводачът на света" приижда нежното ехо на детството. Съвременният свят си остава сложен, но когато теглиш чертата, той е и чист и красив. И лирическият аз на Теа Монева излъчва независимост, крехкост, умна свобода. Съзерцание и на голямото, и на малкото." Марин Бодаков "Ако нестихващите стихотворения на Теа Монева бяха парфюм, те биха имали чаровна ароматна комбинация: връхни нотки - смокиня, въздух от люляци, паяжина от светлина; средни нотки - талк от балон, корабно въже, първа снежинка, дървена врата; базови нотки - паметник от пясък, топъл тротоар, пръст, в която е посадена полярна ... |
|
|
Всеки ден Рибко закъснява за училище, и всеки ден разказва някаква различна история на учителката си. Но дали наистина е яздил водно конче? Наистина ли е срещнал русалка? И кой ще му повярва, когато попадне в мрежата на рибарите? Всяко дете ще изпита симпатия към тази малка рибка с голямо въображение! Ако и вие насърчавате децата си да развиват своето въображение, а после им се сърдите, че си съчиняват истории и не можете да различите кое е измислица и кое наистина се е случило, вземете "Рибко" и я прочетете сто пъти на глас. Будното въображението е дарба и може да ни помогне във всякакви опасни и непредвидими ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
|
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
"Когато навън е навътре. Дневниците на една изолация" събира творби от 72 автори, сред които попадат както световноизвестни имена като Георги Господинов и Теодор Ушев, така и редица други творци от различни области. В несигурните мигове на извънредното положение и наложената изолация през пролетта на 2020 г. независимото месечно издание за култура "Виж!" покани писатели, поети, фотографи, художници и илюстратори да разкажат какво е усещането, когато навън значи навътре. С помощта на издателство "Жанет - 45" този творчески дневник на дните, прекарани в изолация, е на път да се превърне в ... |
|
|
"Как Кученцето си намери дом" е приказка за четене, но и приказка за правене. "Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш - да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например "Щом козината ти настръхне, трябва да я ... |
|
|
Илюстратор: Алекс Шефлър. ... "Съчко" е приказка в стихове от Джулия Доналдсън, очарователно илюстрирана от Аксел Шефлър. Предназначена е за най-малките, но е интересна и за по-големи деца, както и за техните родители. "Съчко" е добро същество. Той живее със своята любима Съчка и трите си мили деца в тяхното семейно дърво. Но един ден всичко се обърква! "Съчко" е отвлечен и поема по дългия път обратно към своя дом, а препятствията са толкова много, че въпреки цялата му упоритост, ще е нужно истинско чудо, за да се прибере при своето семейство. Кой ще му помогне? Приказката внушава уважение ... |
|
|
"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура… От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ - тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за ... |
|
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
