„След приказната поредица "Малката Божана" решихме да изненадаме нашите малки приятели със занимателна книжка, в която ще открият любимите си герои. Пожелаваме Ви приятно забавление!“ От издателството За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати. ... „Ланчестър e елегантен и възхитително остроумен писател... Той осветлява Голямата рецесия по начин, който ни поразява със своята оригиналност.“ New York Times „Покрива всичко, което трябва да знаете за международната финансова криза... Ланчестър обогатява темата с две отчайващо необходими качества: външна гледна точка и завладяващ стил на писане. Той влива елемент на наслада в материя, която обичайно не свързваме със свежа фразеология.“ Globe and Mail „Дарбата на Ланчестър е да вижда голямата картина по нов начин.“ Washington Post „Написана находчиво, ... |
|
Книжката съдържа стихчета за деца. Тя е богато илюстрирана от Радостина Нейкова. ... |
|
Принцесата от осмия етаж "Както слушаше приказки Яна за принцесите в царски палати, в миг – о, чудо! – принцеса тя стана: „Облечете ми дрехи богати! – заповяда на свойта прислуга. – И със торта сменете ми хляба!“ А прислугата беше не друга, ами нейната собствена баба. Тя, горката, така се завайка: „Скъпи дрехи? И торта?... Къде ти!“ Но пристигна „царицата“ майка и прекъсна играта на двете: „Де сте чули и де сте видели да живеят принцеси в панели?“ Из "Целуната жаба" ... |
|
Лъв, Близнаци или Рак - всички ние, няма как, в този сбъркан зодиак сме от зодия "хлапак". Илюстрации: Киро Мавров. ... Поредна весела приумица на Виктор Самуилов е книжка-календар. Окачваш я върху стената в детската си стая, откриваш що за зодия си ти, какви големи зодии са всъщност мама, татко и останалите твои близки и след като наместиш прозорчето на днешна дата, си отбелязваш върху календара най-важните задачки за деня. Това щедро илюстрирано от Киро Мавров приложно творение не робува на делници и официални празници, не е обвързано дори с която и да е година (нали сте чували за вечен календар?), а побира ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Беше преди двайсетина години... Стоях в галерия "Ромфея" и дълго гледах една пясъчна картина на неизвестен тогава за мене художник. В картината беше нарисувано чувство със синтетичния език на природата. Фактурата ѝ, композицията, вътрешният ритъм на цвета, втъкан в органичността на цялото, ми харесаха толкова, че не издържах, взех името на художника, скочих в колата и потеглих за Кюстендил. Исках да видя този художник, да го пипна, да вляза в ателието му и усетя атмосферата, да се докосна до предметите и картините му. Така за първи път се срещнах ... |
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост. Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи. Тези стихове са писани в продължение на ... |
|
"Юдит е тиха, за да не събуди двата лебеда Стоя пред огледалото което не е това което очаквах от него Иска ми се да говоря без да поглеждам очите търсят път към прозореца Мисля си за двата лебеда виждам ги да спят в реката да ѝ се доверяват както аз на огледалото въпреки болката но тихо защото двата лебеда спят." Владислав Тинчев (1977) е завършил Немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Хамбургския университет. Издал е стихосбирките: "Сезоните на моята действителност" и "Попадане". Носител е на първа награда в националния ... |
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |