"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
"Някой да не се e страхувал, ама честно, от тъмното? О, един такъв някой живееше в хралупата на улучената от мълния бука. И о-бо-жаваше тъмното! Не защото беше кой знае какъв куражлия, смелчага и юначага. А защото Бухала, като всяка нощна птица, ненавиждаше светлината. Или по-точно - недовиждаше в светлината." Из книгата Илюстрации - Невена Ангелова. ... |
|
|
Със своята завидна ерудиция морският учен Бил Франсоа ни позволява да чуем подводните звуци на океани и морета, където ехото на айсбергите се смесва с песните на китовете и припева на рибите. Учи ни да разбираме езика на цветовете и ароматите на водата. Кани ни да се включим в социалния живот на морските обитатели, разказва ни за детството на рибите, за музикалните способности на гърбатите китове, за безсмъртните змиорки и така чак до сардините. В неговия обаятелен разказ ще чуем песните на морски кончета и миди, ще подслушаме разговорите на омарите, ще плуваме в сиянието на флуоресцентните медузи. Книгата е част от ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е ... |
|
|
А, Б, В... е малка книжка за буквите с картинки и римки за деца, техните родители, баби и дядовци. Азбука с животни професионалисти е втората книга със стихотворения на Мария Донева, написана по веселите илюстрации на Елица Сърбинова. ... |
|
|
Напомпания Хю и Лен Върлината са скроили подъл план да отмъкнат от фермата кокошката с гладката перушина! Двамата крадци се надяват, че яйцата от откраднатата кокошка ще ги направят богати. Но не знаят, че мъничката калинка ги наблюдава. И вече е намислила как да ги спре. Джулия Доналдсън е популярна английска писателка, авторка на бестселъри в жанра детска литература. Родена на 16 септември 1948 година в Хемпстед, Лондон, Англия, в семейството на Джеймс и Елизабет Шийлдс. В периода 1967 - 1970 година, учи в Университета в Бристол и завършва със специалности драма и френски език. Заедно с приятелката си Морийн Пъркинкс ... |
|
|
Настани се удобно в креслото с "Чарли си има книга любима". Ще видиш, че и ти ще се влюбиш в нея."Пълна с шеги и каламбури." Sunday Times "Младите читатели ще изпитат истинска наслада от жизнерадостния текст на Джулия Доналдсън и бляскавите илюстрации на Аксел Шефлър." Guardian "Истинско тържество на книгите и четенето!" Scotsman Художник Аксел Шефлър. ... |
|
|
На Джордж не му харесва да бъде най-дрипавият гигант в града. Ето защо, когато вижда новия магазин "Гигант", той решава, че е време да се понаконти. С елегантни панталони, елегантна риза, раирана вратовръзка и лъскави обувки. Ала по пътя към къщи среща разни животни, които отчаяно се нуждаят от неговата помощ... а също и от новите му дрехи."Най-любимата ни илюстрована книга през годината. Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са тандем, заченат в рая!" The Independent Sunday "Кой би могъл да ѝ устои?" Sunday Times Художник Аксел Шефлър. ... |
|
|
"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
