75 стихотворения. ... "Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография." Надежда Радулова Страх Боже, колко необетован свят между тичинки, между съзвездия - светли бездни от аромат, ... |
|
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
"Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината." Марин Бодаков "Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито ... |
|
|
"В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на 18 век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от ... |
|
|
Третата съвместна творба на Елена Щерева и Николай Янков след пътеписа им "Химикал, шоколад и две рупии" и сборника "Прах от нозете". ... Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта - умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост… Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос. "Влахос" е роман за последните истински номади на Европа - каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето ... |
|
|
"Колко трябва да е дълга една фантазия? И в какъв жанр се вмества най-добре? В новата си книга Петър Чухов дава различни отговори. Тук има съвсем кратки винетки; има стихотворения в проза; има остроумни и абсурдистки истории; има "пиесказ" и "разказеса"; тук е и един от най-дългите текстове на този автор, наречен "Лисица и лилав телефон", който заслужава специално внимание. Колкото и да са различни събраните в книгата текстове, обединява ги стремежът да се даде свободен излаз на фантазията, да се разкажат прямо и пестеливо сънят, припознаването, неочакваният полет на асоциациите. И по ... |
|
|
От автора на "Куци ангели". ... "Романът "Суета, суета..." изправя един до друг двама приятели в дружески разговор - Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци, ключови фигури на българската култура от края на 19-ти - началото на 20-ти век. Особено място в приказките им е отделено на Мара Белчева - красивата съпруга на убития при атентат министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов Христо Белчев. Обсъждат връзката й с Пенчо ... |
|
|
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |
|
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
|
"Разказвачът" е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приближава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. "Разказвачът", "Непокорният Лука", "Жената и златният Осъ" дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип ... |
