"От неговите книги се чува силен смях. Тези, които са го чели, знаят, че Людмил Станев може да приеме различни състояния: твърдо, течно, въздухообразно и нещо средно между тях. Написаното от него е 24-каратови късове литература. Кратки, смешни, тъжни, мъдри - малките текстове на Людмил наистина са големи! Обичаме го заради тъгата и полета, които съпътстват четенето и остават след това." Силвия Чолева Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си град, София и Пловдив. Има син на име Мишо и няколко издадени книги: "Няма такава книга. Разкази& ... |
|
|
"В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат пообмисляли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев." Недялко Славов Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си ... |
|
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
|
|
"Начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат - внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва." Валери Петров "Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни пророчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения." Петър Анастасов "Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната ... |
|
|
"Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса. Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература." Светлозар Игов ... |
|
|
"– Може би понякога времето спира за малко, за да не се случват лошите неща - установи, макар и за себе си, Божанчето. Но не беше писано, както казва бабата на Божана, това да продължи дълго. Изведнъж нещо изкряска в небето и затрещя с такава сила, че всяко живо същество се вцепени, вперило поглед нагоре. – По никое време лятна светкавица! Боже, боже, какво става с това време, с този свят?! - зачуди се бабата на Малката Голяма Божана. – Нищо, бабо, нищо - успокои я внучката ѝ. – Времето може да е слънчево, и снежно, и със светкавици, но то винаги ще е хубаво, когато сме заедно." Из книгата Божана ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
|
"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее." Илко Димитров "Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на ... |
|
|
Основи на философията "Slow Food". ... Книгата "Хубаво, чисто, справедливо" е публикувана за първи път през 2005, когато движението "Slow Food" стартира своя най-амбициозен проект, "Terra Madre" (Майка Земя) - среща на хранителни общности от цял свят, борещи се за защита на земеделието, риболова и животновъдството от устойчив тип, за опазване на вкуса и хранителното биоразнообразие. Тази първа среща събира на едно място хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от свой глас в света в защита на своето достойнство. Сред тях бе и делегация от България. Подир срещата, движението ... |
|
|
"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
