"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
|
"В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите "Целувам камъка" (ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (издателство "Захарий Стоянов", София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга "Сгъстено време". С това слагам край на писането на поезия - макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове - ... |
|
|
От 1989 -та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много. През това време българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното... Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е " ... |
|
|
"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
|
Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха "втори баща" и "втора майка". В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това "заместване" е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си - със или без брак - днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин "бонус родител" е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
Книга за любовта, за онази красивата, истинската, моногамна любов, която кара сърцето ти да диша, да тупти и внушава, че любовта е едно красиво тайнство между двама, без значение дали хора, или животни. Тази вселенска истина е заложена в живота ни. Любовта на лебедите, тяхната готовност да умрат за любимия, когато него вече го няма, е потвърждение за взаимността в любовта, всичко онова, което живите същества са получили като дар от Бога. ... |
|
|
В нея ще откриете 13 разказа за деца (и не само), в които хуморът и поуките се преплитат непрестанно. Симпатичните герои от историите разказват са приятелството и неприятелството, за радостта и трудностите, за тънката граница между добро и зло, за самите себе си и всъщност - за самите нас. "Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш "Война и мир" в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете. Историята в една ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Подбор и коментари Буел Вестин и Хелен Свенсон. ... Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и ... |
|
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
|
В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели. Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда ... |
